Отличието беше връчено от служебния министър на културата Найден Тодоров.
„Рана“ на Захари Карабашлиев стана носител на наградата Роман на годината на Национален дарителски фонд „13 века България”.
Изданието бе отличено от жури с председател проф. Милена Кирова и състав – проф. Пламен Дойнов, проф. д-р Мюмюн Тахиров, проф. Ивайло Христов и д-р Яница Радева. Церемонията по награждаването се състоя на 11 ноември 2024 г. от 17:30 ч. в Софийска градска художествена галерия.
„Тази книга е изградена от памет — за хора и за време, но и за език. Тя е изтъкана от човешка, историческа и литературна памет”, написа самият Захари Карабашлиев, който не успя да присъства на церемонията.
„Във всяко българско населено място има вдигнат паметник, посветен на войните за национално освобождение и обединение. Паметници има, но памет за онова време няма. Тази книга е посветена на „незапомнените”. И тази висока награда също посвещавам на тях”, допълни той и обяви, че паричната награда ще дари на благотворителна кауза.
Разтърсващият исторически роман „Рана“ се появи в края на 2023 г. Книгата, която разказа забравената история на България от началото на XX век, веднага спечели любовта на читателите. Изданието се превърна в един от бестселърите на годината, грабна приза на Столична библиотека за „Най-четена книга на 2023 г.“, както и наградата „Златен лъв“ на Асоциация „Българска книга“ и донесе на своя автор Специалната награда на Столична община за изключителни постижения в областта на изкуството.
Базиран на хиляди страници историческа литература и източници – документи, войнишки дневници, мемоари и лична кореспонденция, „Рана“ е красив разказ за смелостта, състраданието и любовта в годините на Междусъюзническата война и Първата световна война. Роман за забравените български герои и мъченици, които поради политически или идеологически причини са били превърнати в бележки по линия в учебниците. Роман, който повдига завесата към някои от най-драматичните събития в българската история и съхранява родовата памет на хиляди семейства.
Със забележителна точност и топлота Карабашлиев описва София между 1913 и 1916 г. в страници, които разгръщат пред очите ни като в черно-бял филм улици, кафенета, сцени, емоции, събития. През съдбата на студента по право в Софийския университет Сава (бежанец от Одринско) и генералската дъщеря Елиза читателят се потапя в атмосферата на столицата, която е приела и подслонила хиляди бежанци от жестокостите в Тракия и Македония.
Срещите на Захари Карабашлиев с читатели из цяла България предизвикаха широка обществена дискусия и отличиха романа като творба както с литературна и историческа, така и с емоционална стойност.
Тези срещи утвърдиха „Рана“ като новаторски подвиг на българската литература, който изследва и лекува пукнатините в основите на нашата идентичност и национална гордост.