„25 години вдъхновение, поезия и добри дела – в ексклузивно интервю актьорът и поет разказва за своята нова стихосбирка Из душата на едно момче, посветена на семейството му, за благотворителната кампания в помощ на деца в Карлово и за начина, по който съчетава актьорството, изкуството и добрите дела.“
Какво беше чувството да държиш в ръцете си „Из душата на едно момче“, след като си работил по нея цели 25 години?
– Неописуемо е чувството, все още ми се струва нереално защото през този четвърт век на подготовката се случиха толкова много неща, но след като мина и представянето ѝ в Гравити Бар с толкова много прекрасни колеги и съмишленици, вече проумявам, че е реалност, която нямаше да се случи без божията благословия, разбира се!
Искам от все сърце да благодаря на издателство dilok.net, на редактора и автор на предговора Оля Ал Ахмед, дизайнера на корицата Анна Стоева и фотографа ми Дико Желев!
Посвещаваш книгата на майка си – колко лична история стои зад това решение?
– Освен на майка ми, Антоанела Порязова, светла ѝ памет, вътре съм опоменал и имената на баба, дядо и баща ми, понеже след първият тираж реших да я посветя и на тях.
Много лична история стои зад това решение, което дойде след като тя напусна физическият свят на 23.04.2020г. Докато разтребвах нейни вещи намерих няколко нейни стихотворения в един дневник. Оказа се, че и тя е писала, но не съм знаел.
Как избра кои стихотворения да влязат – беше ли трудно да подбереш най-близките до сърцето ти?
– Включил съм всички стихотворения и няколко кратки разказа, заедно с две стихотворения от дневника на майка ми. Без да искам, съвсем случайно, въпреки, че според мен няма случайни неща, когато ги броих се оказаха 23. Което съвпада с датата на която майка ми отлетя. Имам още четири, но те ще бъдат включени в следващата книга, в случай, че вследствие на вдъхновение ми се даде от Бог да пиша още.
Защо реши да дариш всички приходи от книгата за дома за деца в Карлово?
Защото винаги съм искал, до колкото имам възможност, да помагам и да бъда от полза! Сигурен съм, че и моите родители, на които съм посветил Стихосбирка ми „Из душата на едно момче“, биха искали същото!
Как се роди връзката ти с този дом и как протече самата благотворителна кампания?
– Едно от децата в дома ми писа в социалните мрежи. Каза ми, че ми е голяма почитателка и ме е гледала в сериала Драма в ролята на Павел. Искаше фенсреща с мен и екипа, аз я поканих на премиерното излъчване на финалният епизод в кино Люмиер, но тя ми каза, че не живее в София, а в Карлово. Тогава аз ѝ предложих да ѝ дам безплатно покани за нея и родителите ѝ, за да може да я докарат да гледа, и в този момент тя ми разказа, че е без родители и е от дом за деца лишени от родителска грижа. Сърцето ми се сви, стана ми много мъчно и тогава реших да направя благотворителната ми кауза за тях.
Кампанията продължава да тече, искам да събера възможно повече средства, може би ще има и още едно представяне, ще видим.
Близо от все сърце на всички приятели и колеги, които подкрепиха каузата до този момент, някой от тях са:
Ники Илиев
Крисия
Зафир Раджаб
Ненчо Балабанов
Орлин Павлов
Башар Рахал
Тончо Токмакчиев
Гала
Васил Василев Зуека
Деси Моралес
Павел Николов и др.
Участваш и в други каузи – например фестивали, инициативи… Какво те кара да се хвърляш толкова активно в помощ на хората?
– Винаги съм вярвал, че човек трябва да бъде активен и да не чака нещата да се случат сами. За мен доброволчеството и участието в различни инициативи са начин да живея според ценностите си и да бъда полезен на обществото.
Освен това, тези дейности са и начин за мое лично развитие. Чрез тях научих много нови умения, срещнах вдъхновяващи хора и разширих мирогледа си. Всяка кауза е различно предизвикателство, което ме кара да се развивам и да излизам от зоната си на комфорт. Също така това, което ме кара да се включвам толкова активно, е чувството на удовлетворение, което получавам, когато виждам, че усилията ми имат реален ефект. За мен е изключително зареждащо да допринеса за нещо по-голямо от себе си, било то чрез организиране на фестивал, който носи радост на хората, или чрез участие в инициатива, която помага на нуждаещи се.
Когато виждаш как една идея се превръща в реалност и как помага на другите, разбираш, че всеки малък принос има значение. Това ме мотивира да продължавам.
Ти си актьор, а в същото време се занимаваш с благотворителност и пишеш поезия – как успяваш да съчетаеш всичко това?
– Всичко е въпрос на баланс и намиране на време за нещата, които са наистина важни за теб. Актьорството е моя професия и призвание, но благотворителността и писането на поезия са необходими за моя личен и духовен баланс. Благотворителността ме сваля на земята и ми напомня за реалните проблеми на хората, докато поезията е моето убежище, място, където мога да бъда сам със себе си и да изразя мислите си. Всъщност, тези дейности ми помагат да бъда по-добър актьор, защото ми дават по-дълбоко разбиране на човешката природа.
Виждаш ли връзка между изкуството и добрите дела – помагат ли ти стиховете и актьорството да стигнеш по-близо до хората?
– Абсолютно. За мен изкуството, независимо дали е актьорство или поезия, е мощен инструмент за изграждане на емпатия. Когато един зрител или читател се потопи в историята, която разказвам, той преживява различни емоции и се идентифицира с героите. Това му помага да разбере и почувства чуждата болка или радост. Именно тази емоционална връзка е ключът. Тя премахва бариерите и ни позволява да се свържем на по-дълбоко ниво. Когато успееш да докоснеш сърцето на хората чрез изкуството, те стават по-отворени да помогнат и да се включат в добри каузи. Изкуството създава мост, по който се движи съпричастността.
По какви теми обичаш да пишеш – любов, болка, надежда? Кое те вдъхновява най-много?
– Най-силно ме вдъхновява надеждата – не тази, която е наивна, а онази, която е изстрадана. Обичам да пиша за малките искрици светлина, които откриваме в най-тъмните моменти, за силата на човешкия дух да се възстановява и да продължава напред.
За мен поезията е начин да превърна личните преживявания в нещо, което може да даде сила на другите. Когато един стих докосне някого и му покаже, че не е сам в болката или в търсенето си, това е най-голямото удовлетворение за мен.
Имаш ли някаква обратна връзка от читатели, която те е разчувства или те е накарала да се усмихнеш?
– Да, получавал съм. За мен най-ценната обратна връзка е тази, която идва от хора, които са се припознали в стиховете ми. Спомням си едно съобщение от момиче, което ми писа, че прочело мое стихотворение за загубата на близък човек и се почувствало по-малко само в болката си. Това ме разчувства много, защото осъзнах, че това, което пиша, има силата не просто да бъде четено, а да бъде усетено. Когато разбереш, че твоите думи са помогнали на някого да премине през труден момент, това е най-голямото признание за един творец.
Много хора те свързват с инспектор Стоев от „Под прикритие“ – как тази роля промени нещо в теб като човек?
– Инспектор Стоев беше една от най-значимите роли в кариерата ми и определено ме промени. Тя ми даде възможност да изследвам една сложна страна на човешкия характер свързана с работата на разследващ полицай от ГДБОП! Даде ми самочувствието, че мога да работя и да си партнирам на екран с едни от най-големите имена в България. Най-много ме промени обаче начинът, по който хората възприемаха ролята. Разбрах, че това, което правим на екрана, има много по-голям ефект върху зрителите, отколкото си представяме. Това ме направи по-отговорен, а също така обучението ми за боравене с късо и дълго нарезно оръжие ми дадоха умения, които и до ден днешен ми помагат при други екшън роли и кастинги.
Ще те видим ли скоро отново в подобен проект или сега фокусът ти е повече върху книгата и благотворителността?
– Два екшън филма и един ужас предстоят да излезнат с мое участие – The running man directed by Edgar Wright, Nightingale directed by William Kaufman and It Goes On All Fours directed by Eric V. Lund. Фокусът върху Стихосбирка ми остава с пълна сила, има вероятност септември месец да има още едно представяне, но за сега не смея да издавам повече.
Излезе ново радио за електронна музика EVO radio, където слушателите могат да чуят гласът ми.
Как намираш баланса между личния живот, актьорството, каузите и писането? Не е ли понякога твърде натоварващо?
– Много е натоварващо, но за мен това е балансът. Моят баланс не е в това да се отдам само на едно нещо и да си почина. Аз почивам, когато сменя дейността. Когато съм изтощен от актьорство, се обръщам към писането. Когато съм уморен от писане, се отдавам на тренировките.
Всяка от тези дейности ме зарежда по свой уникален начин и това ми помага да се развивам. Актьорството е съвместна работа, то ме свързва с хората и ми дава възможност да преживявам различни съдби. Писането е по-самотен процес, то ми помага да навляза дълбоко в себе си и да изразя мислите си. Каузите ме мотивират да допринасям за нещо по-голямо, да помагам на другите и да правя света по-добро място. Спортът пък ме поддържа във форма и ми дава нужната дисциплина и енергия.
Вярвам, че ключът не е да спираш, а да променяш посоката. Когато добрите възможности срещнат добрата подготовка, се случват невероятни неща. Никога не се отказвам от мечтите си, защото знам, че това е моят път. И да, понякога е твърде натоварващо, но чувството, че си постигнал нещо, е по-силно от всяка умора.
Какво би казал на младите хора, които искат да използват таланта си, за да помагат на другите?
– Бих им казал, че това е най-добрият и смислен път, по който могат да поемат. Талантът е дар, но истинската му сила се разгръща, когато го използваш не само за себе си, а за да докоснеш живота на другите.
И последно – какво да очакваме от теб занапред? Нова книга, нова роля или може би още една голяма кауза?
– Освен трите филма, за които споменах, че се очаква да излезнат на голям екран скоро, подготвяме AnimeS World Stars 2025 ще бъда водещ за поредна година, а събитието събира косплей звезди от цял свят, фенове на азиатската култура, аниме, гейминг, К-Поп, храна от цял свят и още куп други изненади ще ни очакват на 4 и 5 октомври в Tenta София.
Септември месец се завръщам на театралната сцена с представлението на Шекспир – Напразни усилия на любовта с режисьор Проф. Надежда Сейкова и проф. Александър Великовски. Очаквайте и нови събития от „Избрана Поези“ с продуцент Евгения Тошева, тук 7 артиста представяме любовни стихотворения от избрани автори пред публика. Също така и още смях с новите епизоди на анимацията Смърфовете, където продължавам да озвучавам Смърфът Смешко – Jokey, нов вкус на моята марка протеин Power2go, ще се опитам да защитя бронзовият ми медал от световното по натурална мъжка физика в Пловдив на 21 септември и още нещо, но за сега не смея да издавам повече.
Снимки: Tedi Dinh и X Art Creative Studio
Последвайте Антон Порязов:
