България загуби своя капитан от САЩ ’94 – човекът, който заключи вратата към световния връх и промени историята на родния футбол.
Днес, 31 март 2026 г., българският спорт потъна в скръб. На 63-годишна възраст в София почина Борислав Михайлов – една от най-значимите и същевременно дискутирани фигури в историята на футбола у нас. Легендарният вратар не успя да се възстанови след тежък здравословен удар, който го бе приковал към болничното легло в края на миналата година.
Стена срещу невъзможното
Името на Борислав Михайлов завинаги ще остане изписано със златни букви в летописите на българската спортна слава. За поколения българи той е героят от „Джайънтс Стейдиъм“, чиито невероятни спасявания срещу Мексико и Германия ни изстреляха сред четирите най-добри футболни сили в света през 1994 г. Със своите 102 мача за националния отбор и капитанската лента, той беше символ на непримиримостта и духа на „Златното поколение“.
Пътят на един лидер
От първите стъпки в школата на любимия „Левски“, през успехите в Португалия, Франция и Англия, до върховете на футболната администрация – пътят на Михайлов беше динамичен и изпълнен с предизвикателства. Той беше първият български капитан, вдигнал бронзов медал от Световно първенство, и Футболист №1 на България за 1986 г.
След края на активната си кариера Михайлов пое управлението на Българския футболен съюз в продължение на почти две десетилетия (2005–2024). Макар мандатът му да бе белязан от редица трудности и противоречия, никой не може да отрече неговото влияние и международен авторитет в структурите на УЕФА и ФИФА, където той достойно представяше България.
Заветът на капитана
Днес футболната общественост оставя настрана споровете и обединява глас в знак на почит към един велик спортист. Редица негови съотборници от 1994-та, включително Христо Стоичков, изразиха своята дълбока болка, описвайки го като „лидер на терена и приятел в живота“.
Борислав Михайлов си отива, но оставя след себе си спомена за онези луди летни вечери, в които цяла България вярваше, че няма невъзможни неща. Неговите плонжове остават в архивите, а името му – в сърцата на тези, които обичат играта.
Поклон пред светлата му памет!
Снимка: Уикипедия
