Софтуерните продукти продължават да работят и след прекратяване на поддръжката от производителя, въпреки че вече не получават актуализации и техническа помощ. Според Forscope за компаниите и публичните институции по-важният въпрос е как да управляват сигурността и съвместимостта на съществуващите системи, отколкото да подменят незабавно работещи софтуерни решения.
Софтуерът има жизнен цикъл, подобно на всеки друг продукт. Той се създава, развива, предоставя се на потребителите, поддържа се в продължение на години и в определен момент достига етап, в който производителят прекратява неговата поддръжка. Именно този етап – краят на поддръжката – днес засяга хиляди компании и публични институции, които продължават да използват по-стари, но напълно функционални софтуерни решения.
Краят на поддръжката не означава, че софтуерът престава да функционира. По-старият офис пакет, операционната система или сървърното приложение продължават да работят и да изпълняват предназначението си. Разликата е, че производителят вече не предоставя стандартна техническа поддръжка, нови функционалности и актуализации. При корпоративните системи това променя най-вече съображенията, свързани със сигурността, съвместимостта, управлението и дългосрочната отговорност.
„Етап като края на софтуерната поддръжка може да бъде възможност организациите да преразгледат своите ИТ стратегии. Чрез съчетаване на традиционни лицензионни модели и нови технологии те могат да поддържат необходимото ниво на сигурност и съответствие с изискванията, като същевременно използват по-ефективно направените ИТ инвестиции“, коментира Якуб Шулак, главен изпълнителен директор на Forscope.
За организациите е важно да правят разлика между софтуер, който е неизползваем, и софтуер, който просто вече не се поддържа активно от производителя. Например по-стара версия на Microsoft Office може напълно да покрива нуждите на екип, чиято основна дейност е създаване на документи, работа с електронни таблици и отваряне на стандартни файлове. В подобни случаи автоматичното преминаване към по-скъп абонамент невинаги е най-икономически оправданото решение. По-важно е да се анализира как реално се използва софтуерът, какви данни се обработват и какви изисквания за сигурност са приложими в конкретната среда.
Според Forscope проблемът е, че много организации все още възприемат края на поддръжката като сигнал всичко да бъде заменено незабавно. В действителност ситуацията често е по-сложна. Компаниите работят със смесени инфраструктури, по-стар хардуер, вътрешни приложения, зависими от конкретни версии на операционни системи, както и с ограничени бюджети. Поради това все повече организации търсят комбиниран подход – разумна модернизация, запазване на съществуващите системи там, където продължават да изпълняват предназначението си, и използване на алтернативни решения за сигурност или лицензиране, когато незабавната миграция не е реалистична.
Типичен пример са Office 2016, Office 2019 и някои сървърни приложения, за които поддръжката вече е прекратена или предстои да бъде прекратена. След изтичането на поддръжката производителят вече не предоставя стандартни актуализации по сигурността или техническа помощ, но самите приложения продължават да функционират. Това дава на организациите време да подготвят разумен план за действие, вместо да вземат решения под натиск.
Една от възможностите е миграция към по-нови поддържани версии. Друга е използването на издания с по-дълъг жизнен цикъл, като Windows LTSC. Сред алтернативите са и платени програми за удължена поддръжка или технологии за микрокорекции (micro-patching), които подпомагат защитата на определени наследени системи без необходимост от незабавна подмяна на цялата среда. Forscope посочва и ролята на безсрочните лицензи, които в стабилни работни среди могат да бъдат по-рентабилни от абонаментните модели. Напълно поддържаните продукти като Windows 11, Windows 10 LTSC и Office 2021/2024 позволяват еднократна покупка, по-предвидимо планиране на жизнения цикъл на софтуера и възможност организациите сами да определят кога да преминат към следваща версия.
Важна роля играе и вторичният софтуерен пазар. Той позволява на компании и публични институции да придобиват безсрочни лицензи, които вече са били закупени веднъж, при условие че са законно прехвърлени и придружени от необходимата документация. Според Forscope това не е алтернатива на модернизацията, а възможност организациите да я осъществяват поетапно, като същевременно запазят контрол върху разходите. Вече използваният софтуер може да бъде подходящ в случаи, когато е необходимо да се поддържа съвместимост, да се удължи животът на съществуващата инфраструктура или миграцията да бъде разпределена в няколко етапа.
Датата на края на софтуерната поддръжка не бива да се възприема като повод за паника. По-скоро тя е сигнал организациите да прегледат своя софтуер, хардуер, политики за сигурност, лицензионна документация и реалните нужди на потребителите. Част от системите може да се нуждаят от подмяна, други – от допълнителна защита, а трети могат да продължат да функционират при подходящо управление.
„Краят на софтуерната поддръжка не означава, че той спира да работи. От този момент нататък организациите трябва да имат ясна стратегия кои системи да запазят, кои да модернизират и за кои решения действително има смисъл да инвестират средства“, коментира още Иржи Трампота, продуктов специалист във Forscope.
За ИТ отделите, финансовите директори и публичните институции основният въпрос остава един и същ: не винаги е необходимо да се закупува най-новият софтуер. По-важно е организацията да разбира от какво реално има нужда, какво ниво на риск е готова да управлява и къде съществуващият софтуер продължава да отговаря на нейните потребности.
