Официалната премиера на „Всичко, което се случва“ ще се състои на 22 октомври от 18:00 ч. в зала „Американски център“ на Столична библиотека.
След незаобиколимите романи „Майките“, „Поразените“ и „Не ви познавам“ един от най-разпознаваемите гласове на съвременната българска литература – Теодора Димова – ще зарадва своите почитатели с нова книга. На 12 октомври в книжарниците ще се появи монументалният роман „Всичко, което се случва“.
„Всичко, което се случва“ ще получи своята официална премиера на 22 октомври от 18:00 ч. в зала „Американски център“ на Столична библиотека. Изданието ще бъде представено от литературните критици проф. Амелия Личева и проф. Алберт Бенбасат, а модератор на срещата ще бъде журналистът Георги Ангелов.
Повече информация за събитието ще откриете на линка тук.
„Тази книга, смятам, няма аналог в съвременната ни литература. Тя е най-силна в своето нравствено послание, съчетано с психологическия разрез на редица човешки съдби, видени в гранични и трагични обстоятелства. С документална прецизност и емоционална съпричастност авторката реконструира едно жестоко и мрачно време – 1940–1943 г., когато е гласуван и задействан мракобесният Закон за защита на нацията“, пише за книгата проф. Алберт Бенбасат.
Теодора Димова още веднъж ни кани да пристъпим във въображаемото курортно градче Болярово, където се развива и действието на последните ѝ два романа – „Поразените“ и „Не ви познавам“ .
Подплътена с богат вътрешен свят, дълбок лиризъм и присъщите за авторката състрадание и размах, „Всичко, което се случва“ е „голям роман не само за света от вчера, но и за днешния, в който оголеното човешко състояние продължава да се нуждае от защитата на морала, прошката и любовта”, по думите на проф. Амелия Личева.
Всеки читател, който иска да се включи в разговора за една от най-мрачните глави на българското минало, е добре дошъл на премиерата на романа!
„Литературата може да компенсира неохотното мълчание на историците, както и изкривените исторически интерпретации. Може го, когато го прави с талант, замах, проникновеност и пределна честност. След „Поразените“ Теодора Димова доказва това и с новия си роман „Всичко, което се случва“, чийто фокус е съдбата на евреите и в България, и в Европа по времето на Втората световна война. И да, романът казва много за миналото, нюансира исторически факти и съдби, но го осъществява по начин, който не просто е присъщ на фикцията, а който е запазената марка на романовото писане на Теодора Димова – с безпощадно проникване в психиката, с разголване на съвестта, с непримиримост към себезалъгването.
„Всичко, което се случва“ е голям роман не само за света от вчера, но и за днешния, в който оголеното човешко състояние продължава да се нуждае от защитата на морала, прошката и любовта.“
проф. Амелия Личева
„Тази книга, смятам, няма аналог в съвременната ни литература. Тя е най-силна в своето нравствено послание, съчетано с психологическия разрез на редица човешки съдби, видени в гранични и трагични обстоятелства. С документална прецизност и емоционална съпричастност авторката реконструира едно жестоко и мрачно време – 1940–1943 г., когато е гласуван и задействан мракобесният Закон за защита на нацията; време, в което истинският герой (прототип на реална личност – Димитър Пешев), осуетил депортацията на българските евреи в лагерите на смъртта, е низвергнат и наказан от своите съпартийци като предател. Но Теодора Димова сякаш игнорира всякакъв героизъм. Тъкмо наопаки – на моменти, много моменти, властват страхът, песимизмът, отчаянието, видени както през очите на жертвите, така и проектирани в съзнанието на този, който има куража да се опълчи срещу унищожението на своите еврейски съграждани. По-късно пак същият, спасилият толкова хиляди животи, е обявен за фашист и превърнат в „бивш човек“. Осъден от т.нар. Народен съд, унизен и лишен, както сам признава, от каквото и да било бъдеще в комунистическото общество, в дните на своето „доизживяване“ той разнищва своята същност, а безкомпромисната му вътрешна изповед е доуплътнена от още и още саморазкрития – личностно-интимни и социо-психологичеки – на прекрасно изваяните женски образи.“
проф. Алберт Бенбасат