На днешната дата, 30 юни, българският футбол свежда глава в памет на две от най-обичаните и уважавани фигури в историята си – Георги Аспарухов – Гунди и Никола Котков – Котето. Минават години, но болката от загубата остава все така жива. Денят на тяхната смърт през 1971 година не е просто трагедия за „Левски“, а рана в сърцето на цялата нация.
Фаталният 30 юни 1971 година
Тогава Гунди и Котков тръгват с личния автомобил на Аспарухов – синьо BMW – към Враца, където „Левски“ трябва да играе полуфинал за Купата на Съветската армия срещу „Ботев“ (Враца). По пътя, в района на Витиня, колата им се удря челно в тежкотоварен камион, натоварен с трупи. И двамата загиват на място. Само на 28 и 32 години.
Шок, сълзи и поклонение
Новината за гибелта на Гунди и Котков разтърсва страната. Хиляди – не само фенове на „Левски“, а и хора, които просто обичат футбола, справедливостта и чистата игра – се стичат в София, за да се сбогуват с тях. Опашката за поклонение пред телата им пред Стадион „Герена“ е километри дълга. Мълчаливата тъга тогава обединява българи от всякакви отбори, възрасти и убеждения.
Гунди – легенда, обичан от всички
Георги Аспарухов не беше просто добър нападател – той беше изключителен човек. Възпитан, скромен, харизматичен. Отказа предложение от италианския колос „Милан“, защото не можеше да си представи да играе другаде, освен в България. Истинска звезда с човешко лице.
Котето – техничар и джентълмен
Никола Котков, бивша звезда на „Локомотив“ (София), по-късно преминал в „Левски“, беше известен с финото си докосване, невероятната си визия на терена и уважението към противника. Той и Гунди се допълваха не само като играчи, но и като хора.
Паметта е жива
Днес, десетилетия по-късно, техните имена се споменават със същата топлина и възхита. Всяка година феновете на „Левски“, както и любители на футбола от цялата страна, се събират пред паметната плоча до Витиня или пред бюстовете им пред стадиона, за да сведат глави. Времето минава, но легендите не умират.
