Днешното ми интервю е с Иван Неделчев –  доктор по спортна психология, треньор с над 20 години опит и преподавател в НБУ. Възпитаник на Националната спортна академия, той е автор на множество научни статии и книги, посветени на връзката между движението, храненето и психичното здраве. Създател е на академията „Ivan Nedelchev“, която обединява спортна наука, психология и менторство – уникална платформа в България, чиято цел е да научи хората да спортуват интелигентно и да използват спорта като средство за дълголетие и личностно развитие.

Имаш над 20 години опит и д-р по спортна психология. Какво те накара да се посветиш на тази област?


– Още в началото на пътя си осъзнах, че спортът не е само физика – той е преди всичко психология. Можеш да имаш най-доброто тяло, най-силните мускули, най-правилната техника, но ако умът ти се предаде – губиш. В същото време, ако вярваш в себе си, ако умееш да управляваш емоциите си, можеш да надскочиш всяка граница. Това ме накара да се посветя на спортната психология – да разбера механизмите, които движат човешката воля, устойчивостта и желанието за победа. Вече повече от 20 години работя с хора и виждам как най-големите трансформации не се случват в мускулите, а в съзнанието.

Коя е най-неочакваната връзка между спорт и психология, която си открил?


– Открих, че спортът и психологията са свързани чрез биохимията на тялото. Една тренировка може да промени не само физиката ти, но и начина, по който мислиш – чрез хормоните на щастието, невротрансмитерите, ефекта върху концентрацията и паметта. С други думи – спортът буквално препрограмира мозъка ти. Това е изключително силна връзка, която често се подценява.

Често споменаваш, че спортистът е личност. Каква е мисията на спортния треньор днес?


– Съвременният спортен треньор има комплексна мисия – да развива не само физическите качества, но и когнитивните умения, емоционалната стабилност и социалната отговорност на спортиста. В ерата на високите постижения е ясно, че без психическа устойчивост и личностно израстване, физическите способности остават неизползван потенциал.

Какви са основните митове за фитнеса и културизма, които искаш да разбиеш?

  1. „Фитнесът е само за млади хора“ – не е вярно. Всяка възраст има нужда от сила и движение.
  2. „Жените ще изглеждат мъжки, ако вдигат тежести“ – мит. Силовите тренировки правят жените по-здрави, енергични и устойчиви.
  3. „Културизмът е само външна визия“ – в основата му е дисциплина, режим и психическа устойчивост.
  4. „Без хранителни добавки няма развитие“ – истината е, че храната, сънят и постоянството са решаващите фактори.
  5. „Фитнесът вреди на ставите“ – вреди грешната техника и липсата на подготовка, не самата тренировка.

Академията ти “Ivan Nedelchev” – как се роди идеята и какво прави различна?


– Идеята се появи, когато видях колко ограничено се възприема фитнесът – като набор от упражнения и диети. Аз исках нещо повече – платформа, която да учи хората да спортуват интелигентно, да разбират психологията на успеха и да използват спорта като средство за дълголетие. Академията е различна, защото обединява спортна наука, психология и менторство. Това е нещо, което рядко се среща в България.

Публикувал си много материали за храната и двигателната активност. Коя статия или книга ти е най-близка и защо?


– Най-близка ми е книгата, в която разглеждам връзката между двигателната активност и психическото здраве. Темата е изключително ценна за мен, защото показва, че спортът и храненето не са изолирани практики, а фактори, които променят цялата ни биохимия и психика. Тя обединява науката със практиката и дава на хората инструмент за цялостна промяна.

Повече от 30% идват във фитнеса по препоръка на психолози. Как виждаш ролята на фитнеса в психичното здраве?

Фитнесът има огромна роля в психичното здраве, защото физическата активност пряко влияе върху мозъка – чрез ендорфини, серотонин, допамин. Тя намалява симптомите на тревожност и депресия, подобрява съня и самочувствието. Неслучайно психолози все по-често насочват клиентите си към движение – това е най-естественото продължение на терапията.

Кои са нещата, за които хората най-често се извиняват, вместо да започнат?


– Извиненията обикновено са едни и същи:

  • „Нямам време“ – а всъщност времето е въпрос на приоритети.
  • „Вече съм на години“ – но точно възрастта прави движението още по-важно.
  • „Нямам мотивация“ – тя никога не идва, докато не направиш първата крачка.
    Истината е, че извиненията са удобна бариера, зад която хората крият страха си от промяна. Но промяната започва, когато спреш да се извиняваш и просто действаш.

Какво означава дисциплина за теб – само физическа, или и духовна?


– Дисциплината е мост между физическото и духовното. Тялото учи ума на ред, а умът учи тялото на смирение. Когато ги съчетаем, тогава се ражда силата – не само да постигнеш резултат, а и да устоиш, когато е най-трудно.

Какво е най-важното послание, което искаш да оставиш у хората за дълголетието?


– Дълголетието не е просто въпрос на години, а на качество на живота. Най-важното е да се движиш, да се храниш осъзнато и да поддържаш ума и духа си живи. Ако живееш активно, с любопитство и грижа за себе си, времето работи за теб, а не срещу теб.

Възпитаник на НСА, преподавател в НБУ – какво те задържа в академичната среда?


– Академичната среда ме задържа, защото там имам възможността да предавам опита си, да вдъхновявам младите хора и да създавам нови поколения, които разбират, че спортът е повече от тренировка – той е начин на живот. Видя ли как млад човек открива потенциала си, усещането е незаменимо.

С какво си доволен, и с какво се бориш до днес в спортното образование у нас?


– Доволен съм, че все повече хора разбират, че спортът не е само за шампиони – той е за здраве, психическо благополучие и качество на живот. Боря се с това, че у нас понякога липсва интеграция между теория и практика – много студенти знаят науката, но не винаги умеят да я приложат по реален начин, който да помага на хората.

Как успяваш да намериш баланс между теорията (науката) и практиката (живота)?


– Винаги се стремя да тествам теоретичните модели на практика – в залата, с учениците и клиентите. Така виждам кое работи, кое трябва да се адаптира и кое остава само като концепция. Само този цикъл на прилагане и наблюдение създава истинско разбиране.

Какво си казваш, когато се почувстваш на кръстопът – боря се или се отказвам?


– На кръстопът винаги си напомням, че истинската сила не е в това да избягаш от трудностите, а в това да ги превърнеш в учители. Боря се, защото всяка битка е възможност да израснеш.

Какво би посъветвал читателите ни, които искат да възродят връзка със собственото си тяло и пълноценен живот?


– Не чакайте специален момент. Започнете с малки стъпки – разходка, здравословна храна, съзнателно дишане. Постепенно тялото ви ще ви благодари, умът ще се успокои, а животът ще стане по-пълноценен.

Последвайте д-р Иван Неделчев навсякъде:

@Facebook

@Instagram

@TikTok