Днешното ми интервю е с Илия Илиев – дизайнер от Пазарджик с поглед към световната естетика. В свят, в който визията се превръща в начин на мислене, срещаме творци, които не следват тенденциите – те ги създават. Илия Илиев е от онези редки имена в дизайна, чието присъствие се усеща още преди да се появи логото, преди формата да придобие завършеност. Неговият стил е неподвластен на шум, но притежава изразителност, която не се нуждае от обяснение. Срещаме се с него, за да си поговорим не за дизайн, а за усещане. За онова, което остава. Какво сподели той пред мен, четете в следващите редове.
Илия, как започна твоят път в дизайна и какво те вдъхнови да избереш тази професия?
– Никога не съм имал момент на “откритие”, в който съм решил, че ще бъда дизайнер. Истината е, че това усещане беше с мен още преди да знам, че носи име. Винаги съм бил чувствителен към формата – към начина, по който пространството “говори”, към взаимодействието между светлина, линия и материя. Пътят ми в дизайна е по-скоро естествено продължение на начина, по който възприемам света. Не мога да разделя личното си усещане от професионалното. За мен дизайнът не е занаят – той е културна позиция. Начин да бъдеш в синхрон с детайла, но и с цялото.
Има ли проект, с който най – много се гордееш и защо?
– Бих казал, че не гледам на проектите си по йерархичен принцип. Не съм дизайнер, който измерва стойността си чрез един “флагман”. По-важно за мен е цялостната ми работа да бъде издържана – да има почерк, да е последователна, да не се влияе от временни естетически течения. Гордея се с това, че клиентите, с които работя, усещат тази последователност. Че се връщат не защото “им е харесало логото”, а защото са почувствали, че дизайнът е разказал онова, което думите не могат. Проектите ми не целят да впечатляват – те целят да устояват.
Какво според теб отличава добрия дизайнер от просто талантливия дизайнер?
– Талантът е началото. Въпросът е какво ще направиш с него. Добрият дизайнер е онзи, който знае кога да спре. Който не търси възхищение, а търси истина. Който не се води от това “какво е модерно”, а от това кое е вечно уместно. Това е човек с културен слой. С дисциплина. С усет за контекст. Истинският дизайнер умее да премахне шума и да остави само онова, което има значение. И да го направи така, че да остане дълго, без да се натрапва.
Има ли място за българската идентичност в съвременния дизайн и как я вплиташ в работата си?
– Категорично – да. Но не в клиширания смисъл на думата. Българската идентичност не е “шевица” и “рози” – тя е усещане за ритъм, за занаят, за недоизказаност. В работата си не използвам фолклора като декор. По-скоро търся онази тиха сила в българското – асиметрията, земните тонове, грубата текстура на нещо ръчно направено. Нещата, които не крещят “традиция”, а просто я носят – честно, ненатрапчиво, модерно. Вярвам, че когато вплетеш идентичност с уважение, тя става универсална.
Кои са най – големите предизвикателства, пред които се изправяш като дизайнер в Пазарджик?
– Географията сама по себе си не е пречка. Пречката понякога е манталитетът. В малките градове дизайнът все още се възприема като “разход”, а не като инвестиция. Истинското предизвикателство е да възпитаваш естетика – с всяка среща, с всяка визия, с всяко обяснение защо “по-малкото е повече”. Но в това има и своя чар. Да работиш тук те учи на търпение. На прецизност. На уважение към всяка крачка. И когато клиентът започне да гледа на своя продукт или бранд по нов начин – тогава знаеш, че си оставил следа, която не се изтрива.
Какво ти дава творческа енергия – има ли определени хора, места или моменти, които те вдъхновяват?
– Вдъхновението рядко идва гръмко. По-скоро се появява в тишина – в сенките на сграда, в матовата повърхност на камък, в тишината на галерия или в разговор с човек, който мисли бавно и с вкус. Намирам енергия в архитектурата, в японския минимализъм, в италианския баланс, в българската ръчна традиция. В книги. В музика. В движение. Но най-много – в детайла. В онова, което остава скрито за повечето хора, но говори най-силно за сетивните. Там е моят източник.
Какъв съвет би дал на младите хора, които тепърва искат да се занимават с дизайн?
– Бъдете наблюдатели. Не търсете “свой стил” още от първия ден – стилът е резултат, не начало. Първо изградете поглед. Култивирайте вкус. Питайте “защо”, а не “как”. Не правете дизайн, за да впечатлявате. Правете го, за да служите. Да комуникирате ясно. Да оставите следа, която не зависи от платформа, година или мода. И най-вече – пазете мярката. Истинският лукс в дизайна е въздържанието.
Илия Илиев не прави просто визии. Той изгражда култура.
Работата му напомня, че в ерата на свръхвизуалност, тишината е новото влияние. И че добрият вкус винаги ще бъде по-силен от времето.
Снимки: HiLife
