Въпросът дали съществува само „една голяма любов“ е вълнувал човечеството от античните поети до съвременните терапевти по връзките. Докато киното ни продава идеята за единствената „сродна душа“, реалността често ни показва по-сложна картина. Психологията днес е категорична: капацитетът на човешкото сърце да обича не е ограничен ресурс, но начинът, по който го правим, се променя с времето.
Възможно ли е да обичаме повече от веднъж?
Според мащабни социални проучвания, средностатистическият човек се влюбва сериозно три пъти в живота си. Всяка от тези любови обикновено изпълнява различна роля:
- Първата (Идеалистичната): Обикновено в тийнейджърските години. Тя ни учи на социалните норми на обвързването.
- Втората (Трудната): Тя често е бурна, изпълнена с драма и ни учи кои сме ние и от какво всъщност имаме нужда (често чрез болка).
- Третата (Зрялата): Тя често идва неочаквано, без излишни фойерверки, но носи спокойствие и истинско партньорство.
Биологично погледнато, нашият мозък е програмиран за свързване. Допаминът и окситоцинът, които се отделят при влюбване, могат да бъдат активирани отново и отново, стига да сме отворени за нови преживявания.
Защо някои хора се влюбват само веднъж?
Въпреки биологичния потенциал, съществуват личности, които преминават през целия си път само с едно голямо чувство. Причините за това рядко са „съдбовни“ и по-често се коренят в психологията:
- Тип привързаност: Хората със „сигурен тип привързаност“, които откриват партньор рано, често изграждат толкова стабилна връзка, че нуждите им от интимност са напълно задоволени. Те не търсят ново влюбване, защото емоционалният им резервоар е пълен.
- Емоционална „замръзналост“ (Imprinting): При някои хора първата голяма любов оставя толкова дълбок отпечатък в психиката, че всяка следваща връзка се сравнява с нея. Ако първият опит е бил болезнен, мозъкът може да включи „защитен механизъм“, който блокира способността за ново дълбоко влюбване, за да избегне повторна болка.
- Личен избор и ценности: За някои концепцията за „единствения“ е въпрос на морална и лична идентичност. Те влагат цялата си енергия в поддържането на огъня в една-единствена връзка, вярвайки, че любовта е по-скоро решение и действие, отколкото случаен инцидент на чувствата.
Капанът на сравнението
Една от най-честите причини хората да вярват, че не могат да се влюбят отново, е очакването, че следващото влюбване трябва да изглежда точно като първото. Истината е, че на 20 години се влюбваме с прилив на хормони и неопитност, а на 40 – с разбиране, споделени ценности и интелект. Втората любов не е „по-слаба“, тя просто е различна.
„Любовта не е математическо уравнение, в което сумата се дели между партньорите. Тя е умение, което се развива.“
В заключение
Няма правилен или грешен брой пъти, в които да обичаме. Да се влюбиш веднъж и да останеш верен на това чувство е красиво доказателство за постоянство. Да обикнеш отново след загуба или разочарование обаче е доказателство за невероятната способност на човешкия дух да се регенерира и да търси смисъл.
Снимка: Pixabay
