Ерос, новият ти проект „Бебе“ вече предизвика интерес. Как се роди идеята за тази песен?
– Здравей. Благодаря ти за въпроса. Да, така е. За моя радост „Бебе“ върви доста добре и се радвам много за това. Хората я слушат, споделят и се кефят, а това е най-важното за един изпълнител. Смятам, че заслужава успех. Идеята се роди една нощ в съня ми – сънувах я и веднага станах, за да си запиша идеята на телефона. След това я довърших, но първо измислих припева направо с текста. Получавам сигнали и аз от време на време, хахаха.
Виждаме, че активно участваш във всичките си проекти – от текста до визията. Колко важно е за теб да държиш всичко под свой контрол?
– Аз винаги участвам в създаването на всички мои проекти, защото съм свикнал да разчитам само на себе си, а и не мога да пея песни, които не са ми дошли от душата и сърцето. Не мога да ги изпея, ако не ги усещам. Текстовете си ги пиша сам, музиката също. В клиповете винаги аз си вземам решенията, но да ти кажа – това ме натоварва доста. Бих предпочел други хора да се занимават с всичко около клипа – организация, снимачен ден, сетове – а аз просто да отида, да се снимам и да си ходя. Като цяло не обичам да снимам клипове – не съм фотогеничен и рядко се харесвам. Много ми е досадно да повтаряме едно и също по 100 пъти, но няма начин – това съм си избрал.
Как протече работата по „Бебе“ – имаше ли момент, в който песента пое посока, която не беше планирана?
– Работата по създаването на песента отне повече от година. Първо, защото аз бях много зает и все отлагах записа, довършването на аранжимента и така нататък. Не си мислете, че съм си вял шапката някъде и съм отлагал заради хубаво – напротив. Всички си имаме периоди и понякога творението е сложно и препятствано от други житейски случки и проблеми. Доста пъти сменяхме ритъма, отсвирите, текста, тоналността… Но един ден се събрахме с Лефтеров и я довършихме набързо. Той е страшен професионалист и това помага много.
Коя част от процеса на създаване на песен ти е най-любима – писането, студиото, снимките на клипа или излизането на готовия продукт?
– Честно казано, за първи път любимата ми част беше снимането на клипа. Нали споменах, че обикновено не обичам клипове, но сега беше различно. Бяхме само готини хора, приятели, много се забавлявахме, всичко стана бързо и аз бях супер щастлив от това. Много съм благодарен на приятелите си, които участваха – без тяхната подкрепа и присъствие нищо нямаше да е такова.
Видеото на „Бебе“ носи определена енергия. Каква история искаше да разкажеш чрез визуалната страна на проекта?
– Исках просто да носи енергия, да излъчва заряд. Затова и сформирахме тази банда, пяхме и свирихме. Мисля, че усещането, когато гледаш клипа, е точно такова – приисква ти се да станеш, да пееш и да танцуваш както ние в клипа.
Ти си артист, който експериментира със стилове. В „Бебе“ ли откри най-много от себе си или все още търсиш нови музикални посоки?
– Ох, и преди сте ми го казвали. Не знам дали експериментирам, честно казано. Да, пускам различни песни, но не са толкова далечни стилово една от друга според мен. Правя музика, която усещам и ми харесва. Смятам, че е хубаво един изпълнител да има различни песни, а не всички да са еднакви. Даже мисля, че ако си направил хит, следващата песен трябва да е коренно различна. В момента се сещам за колеги, на които последните песни звучат напълно еднакво – запееш една и можеш да вкараш още пет, без да разбереш разлика. Това не е добре.
Как се справяш с очакванията на феновете, особено когато всяка следваща песен трябва да надскочи предишната?
– Очакванията на феновете са безкрайни. Всеки има някакви, но аз не се боря да ги оправдавам. Както казах – правя музика, която ми харесва. Ако някой я хареса, се радвам. Ако не – здраве да е. Не мисля, че има смисъл да давам 100 хиляди евро за клип, само за да се изхвърля. Ако песента е добра, не ѝ трябва клип. Това вече е доказано. Не казвам, че е лошо да се стремиш към по-добро, но не и на всяка цена и не заради другите.
Кои са хората, на които първи пускаш новите си парчета, преди да излязат официално?
– До скоро ги пусках на най-близките ми – приятели, родители, брат ми. Но от скоро се зарекох, че няма да ги пускам на никого. Може би ще пробвам да я пусна неочаквано и да видя реакцията. Така ще разбера дали наистина им харесва.
Какво за теб е по-голямо предизвикателство – да направиш хит или да направиш песен, която носи лично послание?
– Ами аз това и друг път съм го казвал. Според мен всяка песен носи лично послание, иначе няма как да я изпееш. По-трудно е да направиш хит, особено пък сега, когато това нещо стана толкова относително. Кое е хит? Песен, която има 1 милион гледания, но реално всеки ще я забрави след два месеца, или пък песен, която има 100 хиляди гледания, но ще се слуша поне 10 години? Не знам отговора – вие кажете.
Виждаме, че изграждаш собствен стил и образ. Колко от „Ерос“ на сцената е истинският ти аз извън нея?
– Да бе, то и аз ставам нещо като „Джена или смърт“ хахаха, ама това е хубаво. Според мен е важно всеки изпълнител да има свой собствен стил, да го разпознават по гласа му най-вече, а аз мисля, че съм доста разпознаваем и се радвам за това. А от Ерос има 100% на сцената и в истинския живот. Аз не мога да бъда друг и мисля, че се вижда. Какъвто съм на сцената, такъв съм и вкъщи. Аз съм откровен човек.
Коя е най-голямата ти мечта като артист – голяма сцена, колаборация с конкретно име или песен, която да остане във времето?
– Разбира се, че и трите неща са ми мечта, но може би най-много е това – да оставя песен, която да остане във времето. Това би ми напълнило душата и мисля, че е най-хубавото нещо.
В музикалната индустрия често има много натиск. Как поддържаш мотивацията си и желанието да създаваш нови проекти?
– То музикална индустрия в България няма. Тука е нещо като мафия и е толкова грозно, че няма накъде. Едни и същи хора, едни и същи места, едни и същи образи. Това не омръзва ли? То е един кръг от хора, които са като пчели в кошер и не допускат други да им пипат меда, а допуснат ли – трябва да си като тях. Натискът е ужасен, да, но аз пък намирам мотивация в самия себе си и нищо не ме спира да правя музика, защото знам, че запея ли – играта приключва.
Ако „Бебе“ беше човек, какъв характер щеше да има?
– Ако песента „Бебе“ беше човек, щеше да е човек за подражание. Красив, добър, драматичен, чувствителен и много енергичен.
Какво следва за Ерос след „Бебе“ – нови колаборации, албум или може би още една изненада за феновете?
Ами за мен следва юбилей – ще ставам на 30 хахаха. Следва едно хубаво лято, много работа, много тичане, много пътуване и много музика. Имам още две песни, които са готови, и в момента правя и една дуетна песен, но толкова засега. Най-доброто предстои.
