На 20 юли православната църква отбелязва един от най-тачените летни празници – Илинден, посветен на старозаветния пророк Свети Илия. Това е ден на бурите, гръмотевиците и вътрешната сила, ден, в който според народната представа, самият светец обикаля небето в огнена колесница, теглена от пламтящи коне.
Свети Илия е сред най-почитаните светци в българския народен календар. Вярва се, че той е господарят на мълниите и гръмотевиците, защитник от градушки и покровител на огнената стихия. Именно затова неслучайно на този ден празнуват и всички, които имат отношение към огъня – ковачи, хлебари, калайджии, но и каруцари, шофьори и тези, които вярват в силата на небето.
На Илинден имен ден празнуват Илия, Илияна, Илиян, Илка, Илко, Лилия и производните им. Много хора обаче приемат празника и за личен духовен ден, независимо от името си – просто защото той носи в себе си особена мощ, която сякаш раздвижва въздуха.
Свети Илия е библейски пророк, живял през IX век пр.н.е. в Северното Израилско царство. Той е оставил дълбока следа със своята вяра и безкомпромисна борба с идолопоклонството. Легендите разказват, че извършвал чудеса – възкресявал мъртви, извиквал и спирал дъжда, разделял води. Но най-яркият момент в историята му е, че не умира, а бива възнесен жив на небето в огнена колесница – символ на неговата божествена мисия.
Поверията около Илинден са много и живи и до днес. На този ден не се работи – нито на полето, нито вкъщи. Смята се, че нарушаването на тази забрана може да предизвика гнева на светеца, който „удря с мълния“ онези, които не зачитат деня му. В някои краища на страната се правят курбани и молебени за дъжд, здраве и берекет. Прието е също да се коли черен петел или овен – в негова чест и за умилостивяване на небесните сили.
Интересен е и един почти забравен ритуал, характерен за планинските села – на Илинден мъжете се качват на високо място, за да наблюдават буреносните облаци и да се молят да подминат нивите. Вярвало се е, че Свети Илия не просто гони дяволи по небето, а и определя къде да падне градушката.
Илинден е и важен ориентир в народната прогностика. Казва се: „Ако на Илинден времето е хубаво, зимата ще бъде студена“, или „Каквото е времето на Илинден, такова ще е и на Коледа“. Празникът бележи и поврат в природата – след него дните започват осезаемо да се скъсяват, а вятърът нощем носи друг дъх.
И днес, макар градовете да са далеч от старите ритуали, много хора усещат странната сила на този ден. Понякога тя идва с гръм от ясно небе, друг път – с вътрешно усещане за подредба, за контрол над хаоса, за чистота след буря. Свети Илия не е просто пророк от далечното минало. Той е символ на това, че дори бурите идват с причина – за да изчистят, да освободят и да започнат нещо ново.
