От детството до подиума на Висшата мода – историята на човек, който не се отказва
Г-н Илиев, нека започнем от самото начало. Какво помните от детството си – онези първи години, в които може би вече сте усещали посоката си? Детството ми беше истинско училище по труд и мечти. Израснах сред хора, които вярваха, че ръцете и сърцето могат да направят чудеса. Още като дете се вглеждах в дрехите на хората – не заради материята, а заради историите, които те разказват. Виждах красотата дори в обикновените неща и вярвах, че някой ден ще мога да я сътворявам сам.
Какво беше училището за Вас? Само образование или първата сцена, на която сте показали таланта си?
Училището беше мястото, където разбрах, че мечтите не трябва да се срамуват да бъдат големи. Обичах изкуството, рисувах с часове, правех модели от хартия и плат. Моите учители виждаха в мен не просто ученик, а човек, който иска да промени света около себе си с красота. Тогава още не знаех, че ще стана дизайнер, но вече усещах, че животът ми ще бъде свързан с елегантността и сцената.
Казармата – място, което често калява характера. Какво остави тя във Вас?
Казармата ме направи дисциплиниран и търпелив. Научи ме да уважавам времето, реда и труда. Там разбрах, че силата не е в думите, а в действията. Научи ме да се справям, да водя, но и да слушам. Тези уроци по мъжка отговорност по-късно ми помогнаха да изградя не само екип, а и истинско семейство в модата.
А как се ражда дизайнерът Илия Илиев, когото познаваме днес – с колекциите, подиумите, признанието?
С много труд и търпение. Никой не ми подари пътя. Стъпвах бавно, но сигурно. Всяка колекция беше част от душата ми, всеки модел – едно признание, че мечтите се материализират, когато вярваш. Вярвам, че дрехата не е просто плат – тя е енергия, отношение, визия. И днес, след толкова години, все още се вълнувам като първия път, когато видях мое творение на подиума.
Вашите колекции често се описват като “емоционални”, “изпълнени с характер”. Какво влагате в тях?
Влагам живот. Всяка колекция носи моите мисли, молитви, дори болките. Модата не е просто мода – тя е огледало на времето. А моите дрехи са послания за достойнство, увереност и красота. Работя с любов и вяра, защото вярвам, че само така можеш да вдъхновиш другите.
Вие често благодарите на Бог и говорите за вярата си. Какво място заема тя в живота Ви?
Без вяра нищо не е истинско. Бог е този, който ми дава сили, когато всичко изглежда трудно. Той ме научи, че неуспехът е само пауза, не край. Всеки успех, всяка аплодисментна вечер на подиума е Негова благословия. Благодаря Му за всичко – за светлината, но и за бурите.
Каква е ролята на семейството Ви – съпругата Ви Мария Илиева и децата Ви, Ани и Янко?
Те са моята сила, моят дом, моето равновесие. Мария е до мен във всеки момент – подкрепяща, вярваща, красива не само външно, но и душевно. Децата ни ме вдъхновяват да бъда пример, да създавам свят, в който те ще се гордеят да носят името Илиев.
А какво е бъдещето на модата според Вас?
Модата ще продължи да се променя, но едно ще остане вечно – човешкото отношение. Технологии, стилове, тенденции – всичко идва и си отива. Но душата, вложена в творбата, остава. Вярвам, че бъдещето принадлежи на тези, които умеят да обединяват изкуството с доброта.
И накрая – какво бихте казали на младите, които мечтаят да бъдат като Вас?
Да не се отказват. Да не търсят лесния път. Да работят, да вярват, да се учат и да обичат това, което правят. Успехът не идва за една нощ, но идва – когато си честен със себе си и благодарен за всеки миг.
Една история, изтъкана от труд, вяра и любов. Днес дизайнерът Илия Илиев е символ на класа и почтеност в българската мода. От детството си до върховете на подиума – неговият път доказва, че истинският стил започва от сърцето.
