Компаниите губят контрол върху разходите за софтуер
Само 36% от организациите имат пълна видимост върху своите ИТ активи според тазгодишното проучване на Flexera. С навлизането на изкуствения интелект компаниите трябва да управляват все повече приложения, лицензи и модели на таксуване. Така управлението на софтуера се превръща от техническа отчетност във важна част от финансовото управление на бизнеса. Компаниите инвестират в нови технологии, но често нямат достатъчно ясна представа за софтуера, за който вече са платили. Неизползваните лицензи, забравените абонаменти и приложенията с дублиращи се функционалности могат да натоварят излишно ИТ бюджетите. Изкуственият интелект създава допълнителни предизвикателства, като въвежда нови модели на лицензиране и таксуване по наблюдения на експертите от Forscope.
Според проучването 2026 State of ITAM на Flexera само 36% от организациите имат пълна видимост върху своите ИТ активи спрямо 43% през 2025 г. Пропуските са още по-значителни при софтуера с изкуствен интелект, където едва 31% от анкетираните заявяват, че разполагат с достатъчно информация.
Един служител, няколко AI агента. Кой плаща за това?
Докато преди компаниите планираха разходите за софтуерни лицензи основно според броя на служителите, устройствата или сървърите, днес те трябва да отчитат и потреблението на дигитални услуги.
Например платформата Copilot Studio на Microsoft използва система с кредити, при която потреблението зависи от активността на AI агентите. Така цената на софтуера вече не се определя единствено от броя на потребителите, а и от интензивността и начина, по който те използват съответните инструменти.
„Преди определяхме колко служители има една компания и от колко лиценза се нуждае. Днес един човек може да използва няколко AI агента, чиято активност генерира допълнителни разходи. Ако компанията няма ясна представа дори за софтуера, с който вече разполага, планирането на разходите за нови технологии ще става все по-трудно“, коментира Якуб Шулак, главен изпълнителен директор на Forscope.
ИТ отделът вече не е единственият отговорен за софтуерните разходи
Тази промяна се потвърждава и от проучването State of FinOps 2026. От общо 1192 анкетирани 98% управляват разходите за изкуствен интелект, 90% управляват или планират да управляват разходите за софтуер като услуга (SaaS), а 64% работят и по оптимизацията на лицензирането.
Затова управлението на софтуерните активи (Software Asset Management, SAM) придобива все по-широко значение. Вече не е достатъчно компаниите да поддържат регистър на закупените лицензи и да проверяват дали спазват договорните условия. Заедно с ИТ, финансовите и снабдителните отдели те трябва да оценяват реалното използване на софтуера, да прогнозират бъдещите разходи и да преценяват кога абонаментният модел или безсрочният лиценз е по-изгодното решение.
„Компаниите все по-често проявяват интерес към AI и други нови технологии, но нарастващите разходи за софтуер правят ефективното използване на наличните ресурси особено важно. Първата стъпка е да има яснота какви лицензи притежава компанията, как използва софтуера и къде може да оптимизира разходите си. Това важи и за България, където по-добрата видимост върху софтуерните активи може да помогне на бизнеса да контролира ИТ разходите си и да освободи бюджет за нови инвестиции“, коментира Александър Найденов, мениджър на Forscope за България.
Неизползваният софтуер може да финансира нови инвестиции
Освен чрез намаляване на ненужните разходи компаниите могат да осигурят средства за модернизация на ИТ инфраструктурата и по друг начин. След миграция към нови системи, преструктуриране или подмяна на софтуер често остават безсрочни лицензи, които вече не са необходими.
Част от тях могат да бъдат използвани повторно, а други да бъдат продадени на вторичния пазар при спазване на приложимите правни изисквания. Приходите от продажбата могат да помогнат за финансирането на нови технологии.
„Когато една компания продаде неизползвана производствена машина, това не изненадва никого. При софтуера обаче все още често се приема, че щом спрем да го използваме, той губи стойността си. Това не е задължително вярно. Доброто управление на софтуерните активи означава не само да знаем за какво плащаме, но и каква стойност вече имаме на разположение“, допълва Якуб Шулак.
Именно съчетаването на тези два подхода, контролът върху текущите разходи и ефективното използване на вече придобитите лицензи, превръща управлението на софтуерните активи във важна финансова дисциплина. За компаниите подробният преглед на наличния софтуер може да бъде също толкова важен, колкото и договарянето на цената на нова технология.