Тя не просто свири — тя превръща всеки удар на барабана в пулса на земята. Елица Тодорова е от онези артисти, които не търсят сцената – те я създават. След десетки световни турнета, две участия в Евровизия и хиляди вдъхновени сърца, тя продължава да доказва, че българският ритъм няма граници. Срещаме се с нея, за да говорим за силата на гласа, за музиката като мисия и за онзи миг, когато „водата“ се превръща в стихия.
- Елица, Вие сте една от най-разпознаваемите български изпълнителки в света. Помните ли първия момент, в който усетихте, че музиката няма просто да бъде част от живота Ви, а самият му ритъм?
Благодаря за хубавите думи. Да, ясно помня дните когато живеех с родителите ми в Африка и баща ми ми подари едни кутии от сухо мляко, тогава инстинктивно започнах да свиря на тях като на барабани. Събирах децата и им раздавах лъжици и им показвах определен ритъм, който те поддържаха, докато аз пеех. Тогава съм била на близо 4 годинки. Казват , че до 7 година ако наблюдаваме детето към какво се насочва, това би било основополагащо и за пътя му и напред !
- Как Африка, където сте прекарали част от детството си, с неговите звуци и цветове, остави следа във Вашия музикален свят?
Там където човек е близко до природата и естествените ритми, хората са по младолики, спокойни и вдъхновени. Африка остави незабравима следа в живота ми. Живеехме на брега на морето, често ходех боса и това дава много енергия и свобода. Да живееш сред диви животни, палми, екзотични забулени жени , с подчертан от грима поглед създава усещане за приказност и вълшебство. За детската психика това е силно впечатляващо.
- „Вода“ се превърна не просто в песен, а в символ – на сила, на идентичност, на българския дух. Как се роди този музикален феномен и вярвахте ли тогава, че ще покори Европа?
Бях много впечатлена от срещата си Бистришките баби, които както знаете са обявени от ЮНЕСКО за жив феномен. Слушайки една от автентичните им песни, забелязах в нея мотив, който силно се запомня. Взех този мотив и започнах да импровизирам с него. Стоян Янкулов направи аранжимента и добави специфични инструменти в ритъма. Още докато учех в Консерваторията, аз знаех, че в бъдеще ще оставя песни емблеми, които ще представят Фолклора ни по уникален начин пред света.
- Концертирате по целия свят – от Япония до Берлин, от папа Йоан Павел II до Олимпийски стадион. Какво усещате, когато носите българската песен пред толкова различни народи?
Усещането е за Гордост и Достойнство, това, че може да се изправиш до световни звезди на една сцена и да държиш фокуса върху положителният имидж на България е голяма отговорност. Когато публиката стане на крака и скандира 10 минути името на България, чувството е все едно си изкачил Еверест. И дори и тогава може да продължиш напред и нагоре с много Ритъм и Любов!
- Казвали сте, че фолклорът е жив организъм. Как го поддържате жив, когато го смесвате с джаз, дръм енд бейс и електронен звук?
Нашият фолклор е уникален и благодатен за колаборации с всички музикални жанрове. Винаги съм искала да го модернизирам по интелигентен начин, така , че да няма кичозни елементи. Доказано е , че фолклорът ни въздейства на ДНК ниво в човешкият организъм- може да лекува и да подобрява силно емоционалното състояние на публиката.
- Изобретявате собствени инструменти – „Космическо дърво“, „Олимпийски барабан“. Как се ражда идеята да създадете инструмент, който не съществува, и кога разбирате, че той вече има „глас“?
Когато свирех на първите си барабани винаги съм мислила как когато застана на Световна сцена например мога да имам уникално и неповторимо излъчване. И тогава видях по телевизията Олимпийските 5 кръга и нещо ми подсказа, че това може да се превърне в Барабан със стойка. Тези идеи винаги съм казвала, че са спуснати отгоре на подходящи хора, които могат да ги реализират , по най добрият начин. Ние хората сме проводници на Божествените идеи. Благодаря на Бог за таланта и идеите с които ме е дарил.
- Вие казвате: „Музиката е любов, която не свършва.“ Как поддържате тази любов жива, когато публиката си тръгне, а светлините угаснат?
Любовта е най силна движеща сила в света!
Освен към на близките и семейството си, съблюдавам да вибрирам на хармонична честота във всеки един ден от живота си.
Любовта към най-близкият човек, вдъхновява и издига човека, особено когато човека до теб ти дава криле и те окуражава ! Имам и Школа по Народно пеене и Тарамбуки „Фолклорна магия“ с над 25 деца, на които с много търпение, такт и любов предавам моите таланти с народно пеене и тарамбуки.
- Във време на технологична скорост Вие избирате ритъм, свързан с природата, с човека. Какво според Вас губим, когато забравим да слушаме тишината?
Тишината лекува. Това го знам от по възрастни Професори и хора, които живеят на по спокойни места. Ние като съвременни хора трябва да успеем да балансираме между технологичната скорост, интернет, специални мрежи и естественият природен ритъм. За това е важно да успеем да отделяме време сред природата, да дишаме дълбоко, да съзерцаваме красиви пейзажи и морето и да се докоснем до рецептите на народните Лечители, като Петър Димков, който е знаел много от тайните на живота за дълъг , красив, спокоен и хармоничен живот с помощта на билките.
- С какво най-много се гордеете – с наградите, със сцените по света или с онзи момент, в който някой Ви каже: „Благодаря, че ме накарахте да почувствам България“?
Гордея се, че близките ми и приятлите ми ми казват и показват, че въпреки многото сцени, успехи и покорени върхове, съм се запазила искрен, земен и точен човек. Запомнила съм един интересен комплимент от наш фен: „Когато Елица пее прави мост между небето и Земята.“ Това е достатъчно.
- Вашата автобиография „С ритъм и любов“ събира живота Ви в музикални картини. Кое беше най-трудното – да изпеете или да напишете истината за себе си?
Когато човек е искрен и себе си, губи най- малко енергия. Аз ценя своята енергия и знам как добре да я разпределям. Самите ударни инструменти учат на това, тъй като са спортсменски инструмент.
- Какво бихте казали на младите момичета, които днес мечтаят да бъдат на сцена, но се страхуват, че не са „достатъчно“?
Намерете своят Любим- Вокален педагог- не просто педагог , а най-добрият, който да ви усеща, повдига и подкрепя. Вярвайте в себе си и своята уникалност, трудете се последователно и със заряд, стъпка по стъпка нещата ще се случат ! Всичко е постижимо !
- Ако имате възможност да оставите едно послание за следващото поколение музиканти – как би звучало то?
С ритъм и любов !!!
Елица Тодорова
www.ElitsaTodorovaMasterClass.com
