Матео отдавна не е просто име от музикалният небосклон в България – той е символ на смелост, автентичност и промяна. След дългата си пауза, през 2025 година той се завърна с гръм и трясък с песента „МОИ“ и нейната английска версия „Boys Toys“, които предизвикаха силен отзвук не само у нас, но и по света. Парчето бе наречено „спешен случай в поп музиката“ от британското списание Scene Magazine в Брайтън, а Матео се превърна в първия български артист с интервю в престижното издание. Участието му на Malta Pride събра овации, а видеата оттам обиколиха социалните мрежи с коментари от цял свят. И тъй като преди броени часове официално беше обявено, че България ще се завърне на „Евровизия“, нека не изключваме възможността именно Матео да бъде новият ни представител – слух, който вече започва да набира скорост след появата му на Евровизия парти в Малта, заедно с бивши участници от конкурса.
Матео, здравей. Първо да ти благодаря че прие поканата ми за интервю. Истината е, че с теб се каним да направим това интервю от известно време и все не стигахме до тук, но.. Ето че моментът е дошъл. Кажи ми, как си, къде те сварвам?
– Здравей! Радвам се, че моментът най-накрая дойде. В момента съм в период, в който доста неща в мен се подреждат. Истината е, че се чувствам по-жив от всякога, защото всичко, което правя сега, идва от много лична потребност, не от задължение. Много вълнение за концерта ми на 22 ноември, но това е хубавата лудница – когато знаеш защо го правиш и усещаш, че всичко най-после се подрежда.
Въпреки че правим интервюто в края на годината, все още е рано за равносметки, но каква беше за теб 2025 година? Защото ние видяхме едно твое „прераждане“ на музикалната сцена..
– 2025 беше година на събуждане. И не само артистично, а и човешко. След години на мълчание и компромиси с това кой съм, се върнах към сцената с много по-голяма яснота и смелост. Това прераждане не беше просто маркетинг или стратегия – беше нужда. Нужда да започна отново, но този път като себе си.
„Мои“ и английската версия „Boys toys“ ли поставиха новото начало след дългата пауза? Разкажи ми малко повече за тях.
– Абсолютно. Тези две версии са като огледала една на друга – едната е интимната, вътрешната история, а другата е начинът, по който светът я вижда. “МОИ” беше късане с всичко, което някога ме е ограничавало – чуждите очаквания, рамките, етикетите. Това беше песента, в която си позволих да бъда истински, без маски и без страх. “Boys Toys” е огледалото на тази история, но на езика на света – смелостта да се заявиш, да се приемеш и да се обичаш такъв, какъвто си. И двете песни са за свободата – лична, емоционална и артистична.
И като сме на тази тема, разкажи ми малко повече за Malta Pride, който се състоя на 11 септември. Как бе приет и с какви емоции си от участието си там?
– Това участие беше изключително преживяване – момент, в който осъзнах, че посланието на песента може да стигне много по-далеч, отколкото съм очаквал. Споделих сцената с артисти, които са се изявявали на „Евровизия“ и които ме окуражиха, че това, което правя, е напълно готово за такава сцена. За мен това беше доказателство, че когато излезеш честно и без страх, хората реагират на емоцията.
Зад граница, песента ти „Boys toys“ бе наречена и „Спешен случай в поп музиката“ от едно от най-реномираните списания в Брайтън, а именно „Scene Magazine“ с над 30 годишна история.. Освен това ти си и първият български артист на когото вземат интервю.. Щастлив ли си от това, че оценяват проекта ти по света?
– Да, това беше много специален момент. Когато едно издание с такава история те нарече „спешен случай в поп музиката“, усещаш, че си направил нещо, което се забелязва и провокира. За мен това е най-големият комплимент – не да бъда харесан, а да бъда усетен. А фактът, че съм първият български артист, на когото взимат интервю, е още едно доказателство, че когато говориш с автентичност, езикът няма значение.
Ти взе участие в популярен подкаст в Мексико, където също сподели доста интересни неща за проекта и за себе си. Сблъсквал си се с доста различни култури. Смяташ ли че някак в България не успяха да оценят подобаващо „Мои“?
– За съжаление – да, тук ситуацията е абсурдна. В България клипът изобщо не бе излъчен по музикални телевизии именно заради посланието му, въпреки че в него няма нито нецензурност, нито провокация. Единствената телевизия, която го завъртя, го направи след полунощ – все едно любовта между двама мъже е нещо, което трябва да се крие. И за това говоря, когато споменавам стереотипите – защото сме залети ежедневно с клипове и реклами, пълни със секс и фалшиви образи, но те се приемат за „нормални“. А един Прайд в годината, който просто празнува свободата и човешкото достойнство, се нарича „парадиране“. Това е реалността, която трябва да се променя – и аз я променям по начина, по който мога: с музика и истина.
А сега, големият въпрос е – подготвяш ли скоро нещо ново?
– Да. И много се вълнувам за тази песен – не става дума просто за продължение, а за навлизане в още по-дълбоки теми и истини – такива, за които никой досега не се е осмелил да изпее. Това, което идва, няма да е просто песен, а нова глава – по-сурова, по-честна и по-истинска от всичко, което съм правил досега. След ‘МОИ’ вече нямам нужда да се крия зад нищо. Сега идва моментът да кажа всичко. И част от това ще се чуе за първи път на живо на концерта ми на 22 ноември.
Сега.. Време е да навлезя в личният ти свят. Кажи ми, какво се криеше зад тази музикална пауза, която направи точно преди да избухнеш с „Мои“?
– Тази пауза не беше творческа, беше човешка. Бях стигнал момент, в който трябваше да спра, за да се намеря отново. Натрупах много болка, съмнения, страхове… и просто не можех да продължа, докато не се изчистя от тях. „МОИ“ дойде точно като резултат от дълго мълчание и нуждата да кажа неща, които дълго съм криел.
След премиерата на така съдбоносният проект, усети ли дали има хора около теб, които да са се отдръпнали?
– Да, имаше хора, които се отдръпнаха. И то не защото не харесаха песента, а защото не знаеха как да я приемат. Родители на мои ученици спряха децата си от уроци след като излезе „МОИ“. Без да кажат нищо, просто изчезнаха. И това беше болезнено, защото през последните години бях посветил цялото си време на тях – създадох първия български коледен мюзикъл “Батко Коледа”, работех с 20 деца, влагайки сърце и смисъл. Но това е реалността, в която живеем – хората все още се плашат от различното, дори когато идва с любов и чисто намерение. Точно затова това, което правя в момента е „спешен случай“ не само в поп музиката, а и в човешки план – защото тук все още има спешна нужда от повече разбиране, състрадание и човещина. В крайна сметка вярвам, че времето ще покаже истинската стойност на всичко.
В личен план, имаш ли човек до себе си и вярваш ли в любовта?
– Да, вярвам в любовта. И още вярвам, че тя идва в различни форми и точно когато трябва. Имало е хора, които са оставили следа в мен – и добра, и болезнена, но от всеки съм научил нещо за себе си. Сега съм на етап, в който любовта не е търсене, а приемане.
1
Няма как сърцето ти да не е било разбивано нито веднъж.. Как успяваш да се събереш след тежка раздяла?
– Истината е, че съм преживял двете най-тежки раздели, които човек може да преживее – загубата на родителите си. След това няма раздяла, която да ме плаши. Болката се променя – не изчезва, но ти се научаваш да я носиш с мир, не с гняв. Всичко след това е по-леко, защото вече знаеш колко крехко е времето и колко безсмислено е да живееш в лъжа. Музиката беше и остава начинът, по който се събирам отново – парче по парче, дума по дума, песен по песен.
Имаш зад гърба си експерименти с почти всеки музикален стил – от колаборация с Галена до такава с DIA. Възможно ли е отново да чуем поп-фолк парче от теб?
– Възможно е, ако има смисъл. Никога не съм имал проблем със стилове – проблемът е, когато няма автентичност. Ако се появи песен, в която вярвам, няма значение дали е поп, попфолк, или нещо между двете. За мен музиката не е жанр, а емоция – или я има, или я няма.
На какво те научи шоубизнеса в България? Какви поуки успя да извлечеш?
– Научи ме, че сцената и пазарът са две съвсем различни неща. Едното е изкуство, другото – стратегия. И трябва да знаеш кога кой свят управляваш. Научи ме и да пазя себе си, защото в тази среда е много лесно да се изгубиш, ако се опитваш да угодиш на всички. Най-важното, което извлякох е, че истинският успех не е в това да си навсякъде, а да си там, където имаш смисъл.
Съвсем скоро предстои и „Манифест“ на 22 ноември в The Steps. Това е едно голямо събитие за теб, а билетите вече са почти разпродадени. Очакваше ли такъв интерес?
– „Mateo Manifest Live“ не е просто концерт – това е изповед, ритуал, среща на музиката и истината. Ще празнуваме рождения ми ден, но и едно ново начало – както за мен, така и за всички, които вярват, че музиката може да лекува, да събужда и да трансформира. Това е най-ключовият момент в кариерата ми до този момент, защото тук за първи път сцената и личният ми живот се срещат. Матео и Митко вече не са отделни – те са едно. И вярвам, че хората ще го усетят и ще намерят част от себе си в тази музикална история.
Безкрайно ти благодаря за невероятното интервю. Пожелавам ти да правиш винаги толкова хубава музика, както и до сега. Какво ще пожелаеш на нашите читатели и какво си пожелаваш ти самият?
– Благодаря и аз – за поканата, за вниманието и за възможността да бъда искрен. На читателите пожелавам истина, спокойствие и мир със себе си, защото когато човек ги има, всичко останало идва на мястото си. А на себе си пожелавам да остана верен на душата си и да сбъдвам всяка идея в реалност с лекота.
Снимка: Duran Duran
