С дълбока скръб и недоумение, всички които се докоснаха до думите и душата на младия писател Иво Христов, посрещнаха новината за неговата загуба. Само на 24 години, Иво си отиде от този свят, оставяйки след себе си не просто думи, а следи от светлина, доброта и човечност.
„Скъпи приятели,
С натежало сърце споделяме, че днес Ивчо стана звездичка. Вместо да отпразнуваме 24 години живот, се прощаваме с него…“ – започва прощалното писмо от семейството му, което като всяка негова дума, носи тишината на огромна болка и величието на една истински достойна душа.
Иво не беше просто млад автор. Той беше сърце, което туптеше за другите. Писател, чиито думи лекуваха. Момче, което, дори когато сам се бореше със страшна болест, не спря да мисли за това как да помогне на други. Силата, с която живя, бе пример. Смирението, с което посрещаше изпитанията – урок. А усмивката му – онази тиха светлина, която ще остане да гори в сърцата на близки, приятели и читатели.
Въпреки неравната битка, която водеше, Ивчо никога не изгуби надежда. Кампанията, създадена за неговото лечение, събра широка обществена подкрепа – но днес, по негово желание, събраните средства ще бъдат дарени на други деца в нужда. Да даде, дори когато сам имаше нужда – това беше Иво Христов. Такива хора не умират. Те просто продължават да живеят чрез доброто, което са посели.
Семейството му обещава, че в следващите дни ще сподели повече информация за поклонението и погребението. А дотогава – нека си спомним за Иво не със сълзи, а с тишината на благодарността. Че го е имало. Че е писал. Че е обичал.
Почивай в светлина, Иво.
