Разговорът на Кремена Кунева с Мария Касимова–Моасе беше посрещнат от пълна зала с читатели, а актрисата Яна Титова прочете откъси от романа.
Сплотеност, смисъл и светлина – в света на тези три думи се потопи публиката по време на премиерата на поразителния роман на Кремена Кунева – „В един и същи свят“.
На 11 юни препълнена зала от приятели, съмишленици и почитатели посрещна литературния дебют на един от най-вдъхновяващите обществени гласове. А задушевната обстановка в столичното пространство The Steps се превърна в празник на близостта помежду ни и онези истории, сред чиито страници откриваме белези от собственото си съществуване и душа.
Сред официалните гости на събитието бяха съдия Владислава Цариградска, специалистът от ВМА проф. Коста Костов, журналистките Валя Ахчиева, Ива Дойчинова, Надя Брайт, общественикът и писател Радослав Бимбалов и други.
Портал към сърцевината на романа отвори вълшебният глас на актрисата и режисьор Яна Титова. Тя прочете два подбрани откъса, с които читателите се запознаха с Рада и Гела. Две героини, чийто бит няма как да бъде по-различен. Два свята, които се срещат из приглушените пътеки на Мушкатовото.
Навигатор в разговора с Кремена Кунева беше майсторката на прозата Мария Касимова-Моасе, чийто плътен прочит на романа добави нови нюанси към читателското преживяване.
„Когато Кремена пипне нещо, то придобива сърце и душа и започва да работи само̀“, сподели Мария Касимова-Моасе. Тя изрази впечатлението си от темите, които романът засяга и най-вече от смелостта на една жена да пише за измамния „политически пъзел“ на властта.
„Много лесно слагаме етикета „силна жена“ и много лесно очакваме от тях че са непробиваеми, че нямат своите вътрешни съмнения“, сподели Кремена Кунева по повод съдбата на силните жени, които вдъхновяват образите на Гела и Рада. Самата тя сподели, че не би определила себе си като първообраз на Рада. „Рада е много жени – силни, смели – които през последните години са ми дали мисълта какво се случва с тях отвътре докато изглеждат толкова силни“, допълни авторката.
„Много започнахме да се нараняваме и все по-малко да търсим истината за себе си. Иска ми се преди да осъдим някого да видим дали и ние сме толкова добри, за колкото се смятаме. Искам отново да се видим като хора. Искам да видим отново, че всички живеем в един и същи свят“, заключи Кремена Кунева.
Именно под знака на единността завърши тази топла и изпълнена със смисъл вечер, в която отбелязахме появата на нов смел глас в тъканта на българската литература.
