Акцент от интервюто: „Когато подкупът е начин на живот, поръчките са над закона, а съдебната система не вдъхва доверие, проблемът вече не е само в отделния човек.“
Г-н Никифоров, в Пловдив 10 непълнолетни са задържани във връзка със смъртта на 37-годишен мъж. Как е възможно група деца да стигне до подобна крайност?
Денис Никифоров: Огромна трагедия, която е изключително тревожен пример за групова и обществена незрялост, тъй като десет непълнолетни се обединят около идеята да раздават „правосъдие“ със собствените си ръце, вече не говорим само за поведението на отделни деца, а става дума за дефицит на граници, контрол, критично мислене и усещане за последствията от собствените действия.
Тук има и много важен психологически механизъм, който е свързан с дифузията на отговорността. В групата личната отговорност отслабва: „Всички го направихме“, „Другите започнаха“, „Аз само бях там“. Групата може да даде на един незрял човек смелост да направи нещо, което сам никога не би направил.
В тази трагедия се вижда и големият обществен проблем: когато децата растат с посланието, че силният налага волята си, че проблемите се решават с агресия, връзки, подкупи или „поръчки“, те не просто копират поведението на възрастните, а те го надграждат по свой начин.
Затова този случай трябва да бъде сигнал не само към родителите, но и към институциите, тъй като на децата трябва да се даде усещане, че има справедливост, но и ясна граница, че никой няма право да бъде съдия и палач, защото зрелият човек не е този, който може да накаже другия. Зрелият човек е този, който може да спре себе си, дори когато е ядосан, уплашен или убеден, че е прав.
– Г-н Никифоров, след поредицата тежки инциденти, които виждаме, все по-често се говори за безотговорност. Вие обаче използвате думата незрялост. Защо?
Денис Никифоров: Защото зад много от тези действия стои именно психологическа и обществена незрялост. Зрелият човек разбира, че действията му имат последствия не само за него, а и за останалите.
Когато някой кара безразсъдно, когато родител абдикира от възпитанието на детето си, когато човек решава проблемите си с подкуп, връзки или „поръчки“, това не е просто нарушение на правила, а е дефицит на отговорност.
И когато тези поведения станат масови, вече говорим за незрялост на цялото общество.
– Какво общо имат катастрофите и подкупите например?
Денис Никифоров: На пръв поглед нищо. Психологически обаче механизмът може да бъде един и същ: „Аз съм над правилата.“
При един човек това се проявява като: „Ще карам с 180, на мен няма да ми се случи.“
При друг: „Ще дам пари и ще оправя проблема.“
При трети: „Имам човек, ще ми уреди нещата.“
А при четвърти: „Законът е за другите.“
Това е изключително опасна форма на незрялост, защото човек престава да вижда връзката между собственото си поведение и последствията.
– Вие включвате и институциите в този разговор. Защо?
Денис Никифоров: Защото обществото възпитава не само чрез семейството и училището. Институциите също възпитават.
Ако човек вижда, че подкупът работи, той научава, че правилата могат да бъдат заобиколени.
Ако вижда, че „поръчките“ и връзките са по-силни от компетентността и закона, той започва да вярва, че честното поведение е наивност.
А когато съдебната система не създава усещане за справедливост и предвидимост, се разрушава един от най-важните психологически механизми , а именно доверието.
Тогава човек започва да разчита не на системата, а на лични връзки, влияние, пари и саморазправа.
– Значи незрялостта не е само личен проблем?
Денис Никифоров: Категорично не.
Имаме индивидуална незрялост, но имаме и институционална и обществена незрялост.
Обществото е зряло, когато може да каже:
„Има правила и те важат и за мен.“
Незряло е обществото, което казва:
„Да, има правила, но ако имам достатъчно пари, връзки или влияние, те не важат за мен.“
И точно там започва разпадането на доверието между хората.
– А какво се случва с децата, които растат в такава среда?
Денис Никифоров: Децата учат чрез наблюдение. Можем да говорим с детето за честност, уважение и отговорност, но ако то ежедневно вижда обратното, думите губят смисъл.
Ако родителят казва „не лъжи“, но сам търси начин да заобиколи правилата, детето получава противоречиво послание.
Ако казваме „уважавай закона“, но едновременно с това възприемаме нарушаването му като нещо нормално, ние възпитаваме адаптация към незряла среда, а не зрял човек.
– Има ли връзка между това и тежките инциденти по пътищата?
Денис Никифоров: Да, и тя е много по-дълбока от „лошите шофьори“. Зад един тежък инцидент често стоят комбинация от самоувереност, импулсивност, липса на самоконтрол, подценяване на риска и убеждението, че „на мен няма да ми се случи“.
Това е психологическият феномен на усещането за неуязвимост.
И когато към него добавим алкохол, наркотици, висока скорост, агресия или демонстрация на статус, рискът става огромен.
Но трябва да си зададем и друг въпрос: Какво общество произвежда толкова много хора, които не разбират стойността на чуждия живот?
– Вие самият казвате, че физическата и емоционалната възраст са две различни неща. Какво означава това?
Денис Никифоров: Един човек може да е на 37, 47 или 57 години и емоционално да реагира като на 15.
Възрастта сама по себе си не гарантира зрялост.
Зрелостта е способността да поемеш отговорност за избора си, да контролираш импулса си, да понесеш последствията и да разбереш, че свободата ти свършва там, където започва животът и правото на другия.
– Как тогава се променя едно общество?
Денис Никифоров: Не с лозунги.
Промяната започва от това да престанем да награждаваме незрялото поведение.
Да не превръщаме агресивния човек в герой.
Да не представяме връзкарството като успех.
Да не приемаме подкупа като „нещо нормално“.
Да не търсим „наш човек“, когато трябва да има закон.
Да не оправдаваме безотговорността с „всички така правят“.
И най-вече да започнем да възпитаваме отговорност, а не безнаказаност.
Защото когато едно общество постоянно казва „няма проблем“, един ден се оказва, че проблемът вече е трагедия.
А най-опасната незрялост е тази, която се е превърнала в норма.
Психологът Денис Никифоров в заключение сподели, че „Проблемът не е само в това, че някой е нарушил правилата. Проблемът е, когато цялото общество започне да вярва, че правилата могат да бъдат нарушавани без последствия.“