В малко позната светлина читателите ще видят някои от най-важните личности от началото на века като Димчо Дебелянов, цар Борис III и Димитър Талев.
Впечатляваща семейна история, която обхваща някои от най-болезнените години за България през XX век, вдъхновява дебютния роман „Реките на времето“ от писателката Евгения Кръстева-Благоева (ИК „Сиела“).
По улиците на Стара София в следосвобожденска България невидимите нишки на времето събират съдбите на два рода, преживели Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, както и ужасите, сполетели „бившите хора“ в лагерите „Белене“ и „Куциян“. А пътищата им се преплитат с тези на някои от най-славните личности от началото на века като Димчо Дебелянов, полковник Владимир Серафимов – освободителя на Родопите, цар Борис III, Димитър Талев, Владимир Димитров – Майстора, Елин Пелин и други.
Базиран на редица реални спомени и документи от семейството на авторката – включително и непубликувания роман на дядо ѝ „На белия кораб“ – „Реките на времето“ е емоционален и дълбок разказ, в който всяка история е истина.
Заслушана в тихата песен на стария часовник, една жена решава да запечата тиктаканията му върху белия лист. А с тях и болката, и щастието на няколко поколения от предците си.
- От срещата на безпаметно влюбен войник с любовта на живота му, през ветровития хаос на войната и лагерите на комунистическия режим.
- От омнибусите, глъчката на София от началото на века, трамваите, заведенията и старите улички до еднопосочния влак с крайна дестинация „Белене“. Място, чийто ужас оставя траен отпечатък върху съдбата на фамилията.
- Срещите и разговорите със самия Димчо Дебелянов, който блесва като звезда и също така бързо угасва. А шапката му и до ден днешен остава при семейство Голомехови – като безмълвен знак, че там неспокойната душа на поета за кратко намира дом.
- Неслучайните случайности на съдбата като портрета на дядо ѝ Никола Кръстев от „Белене“, нарисуван с молив върху опаковка на колет от друг лагерист, открит цели 60 години след неговата смърт.
Сякаш изтъкан от черно-бели кадри на стар лентов апарат, пред читателя се подрежда споменът за цяло едно поколение, съумяло да запази и пренесе непокътнати своите ценности към бъдещето.
Влагайки огромно внимание и писателски талант в изграждането на образите и духа на периода, Евгения Кръстева-Благоева понася читателя на плътно пътешествие назад във времето към история за вечната борба между доброто и злото.
„Реките на времето“ е много повече от разказ за съдбите на два рода. Вплетено сред страниците на романа е колективното минало на националната ни памет, по чиито брегове всеки българин ще открие частица от себе си.