Официалната премиера на „Всичко, което се случва“ ще се състои на 22 октомври от 18:00 ч. в зала „Американски център“ на Столична библиотека. Книгата ще представят проф. Амелия Личева и проф. Алберт Бенбасат, а модератор ще бъде журналистът Георги Ангелов.
Многократно награждаваната българска писателка Теодора Димова, чието творчество вълнува не само родните читатели, но и публиката в чужбина, се завърна с най-новия си мащабен роман „Всичко, което се случва“.
След монументалните романи „Майките“, „Поразените“ и „Не ви познавам“ Теодора Димова обръща проникновения си писателски поглед към друго болезнено събитие от историята на България – спасяването на българските евреи през Втората световна война.
„Всичко, което се случва“ ще бъде представена на 22 октомври от 18:00 ч. в зала „Американски център“ на Столична библиотека. В света на приносното издание ще ни въведат проф. Амелия Личева и проф. Алберт Бенбасат, а модератор на срещата ще бъде журналистът Георги Ангелов.
Повече информация за събитието ще откриете на линка тук.
Във „Всичко, което се случва“ Теодора Димова още веднъж ни кани във въображаемото курортно градче Болярово, където се развива и действието на последните ѝ два романа – „Поразените“ и „Не ви познавам“. Там, сред привидното спокойствие на един свят, над който постепенно надвисва сянката на историята, се разгръща болезнен разказ за човешките съдби, попаднали в безмилостния водовъртеж на Втората световна война.
В центъра на повествованието застава герой, вдъхновен от личността на Димитър Пешев – подпредседател на Народното събрание по време на управлението на Богдан Филов и една от ключовите фигури в противопоставянето срещу депортацията на евреите от старите предели на България към нацистките лагери на смъртта.
В тази фина притча за вечната битка между Доброто и Злото пред читателя оживяват мрачните събития около арестите и подготовката за депортация на българските евреи, както и решимостта на един държавник да се застъпи за своите съграждани въпреки опасността и последиците от този избор. Но отвъд историческите факти романът поставя и един много по-дълбок въпрос – какво е необходимо, за да съхраниш човешкото у себе си, когато светът около теб постепенно се отказва от него? Сюжетът е базиран върху реални факти, запазени в исторически свидетелства от периода, както и от живота на Пешев, описан в неговите „Спомени“.
Без аналог в съвременната ни литература, „Всичко, което се случва“ е разтърсваща документална изповед за страха, куража и нравствения избор.
Теодора Димова създава роман с изключителна емоционална прецизност, чиито герои са подплатени с богат вътрешен свят и морали. „Всичко, което се случва“ е майсторски разказ не само за света на миналото, но и за настоящето, в което въпросите за личната отговорност, морала и човешкото достойнство продължават да звучат с болезнена актуалност. Ода за смелостта и доблестта, необходими, за да се противопоставиш пред жестокостта, но и за тихата, често невидима сила на човешкото сърце, която остава последното убежище на доброто дори в най-мрачните времена.
„Литературата може да компенсира неохотното мълчание на историците, както и изкривените исторически интерпретации. Може го, когато го прави с талант, замах, проникновеност и пределна честност. След „Поразените“ Теодора Димова доказва това и с новия си роман „Всичко, което се случва“, чийто фокус е съдбата на евреите и в България, и в Европа по времето на Втората световна война. И да, романът казва много за миналото, нюансира исторически факти и съдби, но го осъществява по начин, който не просто е присъщ на фикцията, а който е запазената марка на романовото писане на Теодора Димова – с безпощадно проникване в психиката, с разголване на съвестта, с непримиримост към себезалъгването.
„Всичко, което се случва“ е голям роман не само за света от вчера, но и за днешния, в който оголеното човешко състояние продължава да се нуждае от защитата на морала, прошката и любовта.“
проф. Амелия Личева
„Тази книга, смятам, няма аналог в съвременната ни литература. Тя е най-силна в своето нравствено послание, съчетано с психологическия разрез на редица човешки съдби, видени в гранични и трагични обстоятелства. С документална прецизност и емоционална съпричастност авторката реконструира едно жестоко и мрачно време – 1940–1943 г., когато е гласуван и задействан мракобесният Закон за защита на нацията; време, в което истинският герой (прототип на реална личност – Димитър Пешев), осуетил депортацията на българските евреи в лагерите на смъртта, е низвергнат и наказан от своите съпартийци като предател. Но Теодора Димова сякаш игнорира всякакъв героизъм. Тъкмо наопаки – на моменти, много моменти, властват страхът, песимизмът, отчаянието, видени както през очите на жертвите, така и проектирани в съзнанието на този, който има куража да се опълчи срещу унищожението на своите еврейски съграждани. По-късно пак същият, спасилият толкова хиляди животи, е обявен за фашист и превърнат в „бивш човек“. Осъден от т.нар. Народен съд, унизен и лишен, както сам признава, от каквото и да било бъдеще в комунистическото общество, в дните на своето „доизживяване“ той разнищва своята същност, а безкомпромисната му вътрешна изповед е доуплътнена от още и още саморазкрития – личностно-интимни и социо-психологичеки – на прекрасно изваяните женски образи.“
проф. Алберт Бенбасат