Спасовден, или Възнесение Господне, е подвижен християнски празник, който се чества винаги на четиридесетия ден след Великден – в четвъртък. Името му идва от думата „спасение“, и символизира възнесението на Иисус Христос на небето пред очите на апостолите, като завършек на земната Му мисия.
Християнско значение
В богословски аспект, Възнесението потвърждава божествената природа на Христос и завършва спасителния Му път сред хората. Този ден е тържествено отбелязван с литургии, молебени и възхвала към Божия Син, въздигнал се в слава и обещал да бъде с нас „до свършека на света“.
Народни вярвания и традиции
В българската народна култура Спасовден се свързва със здраве, плодородие и защита от болести. Съществува вярването, че в нощта срещу Спасовден „ходят самодиви“ и „небето се отваря“. Хората оставят хляб и сол на кръстопът, за да омилостивят злите сили. Организират се събори, курбани и общоселски веселби.
Спасовден се счита за професионален празник на хлебарите, строителите, шофьорите и военновъздушните сили в България.
Съвременно значение
Днес празникът продължава да съчетава духовност и традиция. За мнозина той е повод за събиране на близки, за молитва и благодарност. А за вярващите – напомняне, че истинското спасение е духовно и идва чрез вярата.