Стефанов ден се отбелязва на 27 декември и е един от най-почитаните зимни празници в българския народен календар. Той е посветен на свети Стефан – първият християнски мъченик, който със своята вяра и саможертва остава символ на духовна сила, смелост и преданост към Христовото учение. Празникът идва веднага след Коледа и бележи края на коледния цикъл, като носи усещане за завършеност и благословия.
Свети Стефан е известен със своята ревностна проповед и грижа към бедните и нуждаещите се. В християнската традиция той е пример за човек, който поставя вярата и истината над всичко, дори с цената на живота си. Затова на Стефанов ден се отправят молитви за закрила, духовна устойчивост и мъдрост.
В българската традиция този ден е тясно свързан със семейството и дома. Смята се, че започнатото на Стефанов ден ще върви успешно през цялата година. По тази причина хората се стараят да бъдат в мир помежду си, да не влизат в спорове и да посрещат празника с добро настроение.
Трапезата вече е блажна и богата, като често включва печено месо, баница, хляб и вино.
Стефанов ден е и празник на имената. Имен ден празнуват всички, които носят имената Стефан, Стефка, Стоян, Венцислав, Венета, Венко и техните производни. В народните вярвания венецът, заложен в значението на името Стефан, символизира победата, честта и заслуженото признание. Именниците посрещат гости, а пожеланията към тях са за здраве, успех и дълголетие.
Празникът носи и силно социално значение. Това е ден, в който се посещават близки и роднини, разменят се благословии и се затвърждават връзките между хората. В миналото на Стефанов ден често се уреждали годежи, договаряли се общи начинания и се поставяло начало на важни дела.
Стефанов ден ни напомня за силата на вярата и за ценността на човешката чест и доброта. Той е празник, който съчетава духовното с народното, личното с общностното. В този ден хората си пожелават новата година да бъде венец от здраве, мир и благополучие – така, както повелява и смисълът на името Стефан.
