Първият ден от новата година, 1 януари, е не само начало на календарната година, но и важен църковен празник. На тази дата Българската православна църква почита Свети Василий Велики – един от най-значимите християнски светци, богослови и духовни учители. Затова 1 януари е и голям имен ден, който се празнува от хиляди българи.
На 1 януари имен ден празнуват всички, които носят името Васил, Василка, Василена, Василия, Васко, Веселин, Веселина, Веска, Веса и техните производни. Името Васил произлиза от гръцката дума „басилеус“, която означава „царски“ или „владетелски“. Затова в народните вярвания то се свързва със сила, достойнство и благополучие.
Свети Василий Велики е почитан като закрилник на дома, семейството и новото начало. В българската традиция денят е известен и като Васильовден и е тясно свързан с обичая сурвакане. Сурвакарите обикалят домовете още в ранните часове на деня и с благословии пожелават здраве, плодородие и щастие през цялата година. Вярва се, че колкото по-рано бъде сурвакан един дом, толкова по-успешна ще бъде годината за неговите обитатели.
Именният ден на 1 януари носи силна символика. Той съчетава личния празник с началото на новата година, което го прави особено специален. Именниците са приемани като носители на късмет и благословия, а гостите в домовете им идват с вярата, че добрите думи и пожелания в този ден имат силата да определят как ще протече цялата година.
На трапезата за Васильовден традиционно присъстват баница с късмети, месни ястия, хляб и вино. В много домове се приготвя специална пита или баница, в която се слагат символични късмети за здраве, любов и успех.
Празникът на 1 януари е напомняне, че новото начало върви ръка за ръка с вярата, традицията и доброто отношение между хората. Именният ден в този ден не е просто личен повод за празнуване, а част от общото пожелание за здрава, мирна и благодатна година за всички.
