На 13 февруари 2026 година православните християни в България отбелязват една от големите Задушници – ден, посветен на паметта на починалите. Това е време за смирение, за молитва и за онзи тих вътрешен разговор с хората, които вече не са сред нас, но продължават да живеят в сърцата ни.
Задушницата винаги се пада в събота – денят, който в православната традиция е отреден за помен на душите. На тази дата храмовете в цялата страна ще отворят врати още от ранни зори, а в църковния календар на Българска православна църква денят е отбелязан като време за обща молитва за упокоение.
Традицията повелява да се раздава варено жито – символ на възкресението и вечния живот, хляб и вино. Житото напомня евангелските думи за зърното, което трябва да умре, за да даде плод. На гробищните паркове хората почистват гробовете, палят свещи, преливат с вино и отправят кратка молитва. Това не е ден на отчаяние, а на памет и надежда.
Задушницата преди Великия пост, каквато е тази през февруари, често се нарича Месопустна. Тя идва малко преди началото на духовната подготовка за Великден и носи особена тежест.
Църквата напомня, че любовта не свършва със смъртта и че молитвата за покойниците е акт на грижа и продължаваща връзка.
В различните краища на страната обичаите имат свои нюанси, но същността остава една и съща – споделяне и съпричастност. На този ден съседи и роднини си казват „Бог да прости“, а храната се раздава „за Бог да прости“, без значение дали човекът е познат или непознат. Смирението и милостинята са в центъра на смисъла.
Задушница не е просто дата в календара. Тя е напомняне, че времето ни тук е крехко и ценно. Че думите, които не сме казали, и жестовете, които сме отложили, имат значение. И че паметта е най-силният мост между миналото и настоящето.
На 13 февруари 2026 година България отново ще притихне за миг. Свещите ще горят, имената ще бъдат произнасяни тихо, а надеждата, че душите намират покой, ще събере поколенията в обща молитва.
Снимка: Pixabay
