7 от 10 възрастни с диабет са в трудоспособна възраст и рискът нараства на работното място, сочат данните на Международната диабетна федерация
589 милиона възрастни по света живеят със захарен диабет – 1 от всеки 9, или 11.1% от хората. Около 252 милиона души, почти половината от тях, не знаят, че са с диабет. Тези данни бяха представени по време на пресконференцията на Българското дружество по ендокринология (БДЕ) по повод Световния ден на диабета – 14 ноември. Тази година той преминава във фокуса „Захарен диабет на работното място“, част от темата на Международната диабетна федерация „Качество на живот и благополучие на хората с диабет“.
Доц. д-р Александър Шинков, председател на Българското дружество по ендокринология (БДЕ), акцентира върху необходимостта от повече подкрепа и разбиране на работното място за хората с хронични заболявания. „За съжаление, дори сега, хората с диабет се боят от стигма и дискриминация и се притесняват да говорят за заболяването си. Това понякога се отразява както на психичното им здраве, така и на възможностите им за кариерно развитие. Работната среда трябва да бъде място, където хората с диабет да се чувстват сигурни, оценени и свободни да управляват заболяването си без страх“, подчерта той.
„Глобалната картина показва, че 7 от 10 възрастни с диабет или 412 милиона души са в трудоспособна възраст, като 3 от 4 от тях са изпитвали напрежение, депресия или друго психично състояние, свързано с диабета на работното място. Данните показват още, че 4 от всеки 5 възрастни с диабет са преживявали бърнаут заради ежедневните грижи и контрол на заболяването“, сподели проф. д-р Цветалина Танкова, член на УС на БДЕ, член на УС на Европейската асоциация за изучаване на диабета (EASD) и началник на Клиниката по диабетология към УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ – София. Тя се спря на лечението на захарния диабет в България. „Нашите пациенти имат достъп до най-модерните терапии за захарен диабет тип 1 и тип 2 в света. През последните години в лечението на диабет тип 1 сериозно навлязоха технологиите – инсулинови помпи, сензори, затворени системи. Имаме подкрепата и на институциите по отношение на съвременните терапии“, каза още тя.
По време на събитието бяха припомнени и петте ключови цели на Световната здравна организация, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г.: 80% от хората с диабет да бъдат реално диагностицирани; 80% от диагностицираните да могат да поддържат добър гликемичен контрол и контрол на артериалното налягане; 60% от хората с диабет над 40 години да получават статини и всички хора с диабет тип 1 да имат пълен достъп до инсулин и средства за контролиране на заболяването.
Доц. д-р Невена Чакърова, член на УС на БДЕ, ендокринолог в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ – София, представи критериите за скрининг за предиабет и диабет, като подчерта, че хора с наднормено тегло/затлъстяване и поне един рисков фактор – фамилна анамнеза за диабет, сърдечно-съдово заболяване, артериална хипертония, дислипидемия, синдром на поликистозни яйчници, заседнал начин на живот, състояния, свързани с инсулинова резистентност, като „омазнен“ черен дроб са показани за скрининг – трябва да бъдат редовно проследявани от ендокринолозите. Риск има и при приема на определени лекарства и при преживян панкреатит. „Сериозен самостоятелен рисков фактор е гестационният диабет – всички жени, които са имали гестационен диабет трябва да бъдат проследявани от ендокринолозите през целия си живот“, подчерта доц. Чакърова. За всички, които нямат рискови фактори, скрининг се препоръчва след навършване на 35 годишна възраст. Скринингът не е еднократен акт и при нормални резултати от лабораторните изследвания, в зависимост от степента на риск и нивата на кръвната захар, се определя интервала за следващо изследване. Хората с предиабет трябва да бъдат проследявани минимум веднъж годишно.
Председателят на БДЕ доц. д-р Александър Шинков подчерта, че тази година Дружеството ще разпространи скрининговия тест FINDRISC за оценка на риска от захарен диабет сред всички свои членове в страната. „Глобалните данни показват ясно, че навременното откриване, както и социалната и работна подкрепа, са ключови за по-доброто здраве и качеството на живот на хората със захарен диабет. Това важи и за нашите колеги“, отбеляза той.
„Отговорни сме за болничния персонал не само по отношение на изискванията към високия професионализъм, но и за грижата за тяхното здраве и за създаването на благоприятна и приобщаваща работна среда“, обобщи изпълнителният директор на УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ – София и член на УС на БДЕ проф. д-р Мария Орбецова. Тя подчерта, че ръководството на лечебното заведение ще организира ранeн скрининг за диабет сред служителите, като тази инициатива в грижата за медицинските работници трябва да бъде подета и от другите ръководства на болниците в страната.
„Дружеството има ключова роля в лечението на диабета – не само като лекари, но и като лидери на мнение. Данните на НЗОК показват, че тази година броят на диагностицираните българи с диабет е нараснал с 5%, което означава около 20 хил. нови случая“, каза Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM. Той посочи, че достъпът до най-съвременните терапии се увеличава с около 15% годишно, което е ясен знак, че лекарите познават и активно прилагат наличните иновативни подходи за лечение. „Въпреки положителните тенденции в областта на диагностиката и терапията, е необходимо да се преразгледат компенсаторните механизми, по които работи НЗОК, тъй като в момента те санкционират компаниите, които предлагат най-ефективните медикаменти и терапии“, подчерта Деян Денев.
