Велика събота е последният ден от Страстната седмица и е ден на смирение, очакване и подготовка за Великден. Това е времето, когато тялото на Иисус Христос лежи в гроба, а душата Му слиза в ада, за да спаси душите на праведниците.
Духовно значение
Според православната традиция, Велика събота е денят, в който земята пази тишина, скърби и чака възкресението на Христос. Това е време на надежда, защото след болката от Разпети петък идва спасението и новото начало.
Традиции и обичаи в България
- Почистване и украсяване на дома – хората довършват подготовката за Великден, боядисват яйца (ако не са го направили в четвъртък), меси се козунак.
- Носене на яйца в църква – много хора носят боядисани яйца в храма, за да бъдат осветени по време на вечерната служба.
- Вечерта на Велика събота започва великденското богослужение – вярващите се събират в църквата със свещи, за да посрещнат Възкресението Христово в полунощ.
- Светлината от Благодатния огън – в някои храмове се запалват свещите с Благодатния огън, донесен от Йерусалим, който символизира възкресението и Божията милост.
Поверия и вярвания
- Казва се, че на Велика събота небето е отворено, и молитвите стигат директно до Бога.
- В този ден не се върши тежка работа, а всичко се прави с мисъл за предстоящия празник.
- Смята се, че ако запалиш свещ в полунощ и я занесеш догоре до дома си, ще имаш благословение и защита през цялата година.
Велика събота е време за тишина, размисъл и духовна чистота. Това е денят, в който сърцата се отварят за светлината, за да посрещнат с вяра и радост най-големия християнски празник – Възкресение Христово.